Моя обич

Птица съм -

с крила,

дръзнали да леят багри в залеза.

Плискат те палитри в хоризонта

и той крее,

за да въдвори в звезди земята.

Птица ли съм?

Или пък жена,

изтъкана от сребристи нишки,

сбрала в светлините множество звезди-огледала,

за да се оглежда в тях луната.

А дали не съм

политнала мечта,

във косите вплела лунната магия

на загадки с мек потаен блясък?

Нежно ги гадаеш със въздишка.

Птица в полет

или пък политнала мечта -

рея се в простора, тебе да открия. 

Аз съм твоя, наречи ме "моя" 

и така заедно да запулсираме в безкрая.

Бъдещето? То е много лесно -

тихо да прошепна на сърцето ти

в моето небе да се откриеш.

После да слконя глава на твойто рамо

и оставя във душата ти сълза, но пъстра.

С поглед да рисувам цветната дъга,

тебе да обичам и в любов да се надявам.