Болка2

Днес не вали.

Капят сълзите ми.

Всяка сълза ми отнема мечта

и търкулва се на тъмно във мрака.

С овъглени копнежи, тъмночерни

душата се мръщи и тлее в пустиня -

денем жарка от болка,

нощем тъжна от хлад.

При стиха ми се вмъква въздишка,

 тихо той стене в печал.

Във сърцето ми гърчи се жал.

Тази рана е толкова жежка,

че и слънцето не я побира.

Само в мене тя се намира,

в брътвежи тежки пепел сипе,

гори в очите, от мъка да не видя,

боли неистово, миг не спира.