Копнеж

Ти себе си рисуваш във душата ми. 

Разпъваш се на кръст, а мен въздигаш - 

играеш си на грешник и богиня.

Дори да имам хиляди ваятели -

аз искам да съм само твоя глина.

Не ми е важно

колко много ме харесват.

На мен е нужно

ти да ме обичаш, 

сълзите ми да стопляш с поглед,

по вятъра писма да ми изпращаш.

С очи да ме обгръщаш,

с взор да ме прегръщаш;

да тръпнеш

и предвкусваш всяка ласка,

отправил поглед мил

да бъда само твоя муза. 

Възкръсвам във сърцето ти,

повдигам се в очите ти.

Във тях съзирам 

гордост се прокрадва -

нали, макар и грешник,

богиня в мене ваеш!