Във стих - въздишка,
във стон - печал,
в сърцето - жал.
Ти направи душата пустиня -
денем жарка от болка,
нощем тъжна от хлад.
Тази рана е толкова жежка,
че и слънцето не я побира.
Само в мене тя се намира
и ме боли, по човешки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар