Пъстреят в мене цветовете,
усмихват се сред багрите на залеза,
когато в розовия си загар се весели небето.
Блажена е душата ми тогава,
защото пак се слива с хоризонта,
закотвен в небосвода на сърцето ми.
Проблясват шеметно огледалата
на множество от сребърни послания,
записани в звездите на небето.
Мечтите ми на пръсти се повдигат,
крилете ми докосват сърпа на луната,
а тя усмихва се и плава в необята.
Пристъпва към романтиката мракът,
загадъчно прегръща всичко в плаща
на светлосенчести послания.
Тъмата непрогледна не ме плаши,
тя само пази в тайна нежни приказки,
които любовта у мен разказва още.
И става много влюбена душата ми,
с мълчанието си крещи към всички звездни свещи,
че има смисъл пеперудите да пърхат по снагата ми,
щом мисля за едно момче с очи горещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар