Поетична автобиография

Понякога у себе си усещам

копнежа да прегърна цялата планета.

С усмивка и със ласка нежна

да приютя всяко стръкченце трева.

Мечтите ми да са красиви

като емоцията в полета на птица.

Сърцето ми да блика с доброта,

както топлина препълва Слънцето.

Очите ми да се багрят с цветовете на дъгата,

а погледът ми - да заискри като Зората.

Да мога да съм романтична колкото Луната.

Веселието в мен да трепка 

като игриви пламъчета на политнали светулки.

Лицето ми да свети лъчезарно

с блясъка на капките роса върху цветята.

Протегна ли ръцете си нагоре -

в обятията ми да се сгушват небесата.

С нозете си да сещам как тупти

пулсът развълнуван на Земята.

В косите ми да се ветрее, да се мята

звезден прах и бляскава магия

на Млечен път от необята.

Тогава ще съм цялата Вселена

и ще събирам нейната огромност

в една-едничка малка точка;

ще се изпълвам с ритъма ѝ безпределен,

а пулсът й ще диша във сърцето ми.

И всичко остаряло в мене

ще се превърне в тленен прах и пепел;

засрамено ще отлети в забрава,

за да премахне от ума ми всичките окови на печал.

После ще порасна толкова голяма,

че малкото ще ми е винаги достатъчно.

Ще се раздавам щедро, безотказно

и никога не ще пресъхнат

богатствата, отрупали душата ми.

Ще бъда незначителна прашинка,

но всичко ще ми бъде от значение,

за нищо няма да съм безразлична,

всички хора ще обичам с лекота

и никой няма да попречи 

животът ми да се изпълни

със смисъл, стойност и предназначение.