Дъга

Лазурът слънчев е обяздил на небето ведрината

и светли тайни замечтано й нашепва.

Погалва той с усмивка облака,

преди дъжда да заръми

и в миг протяга се веселието на дъгата.

Светът се ободрява обновен

от свежи капки и игри на светлината.

Една дъга разплисква и у мен

на чувствата ми светли щастливината.

Аз вярвам - всеки има си дъга

в сърцето надълбоко, съкровено скрита.

Като парица във кесийка чака тя миг откровен,

за да прошари с ласка своята отплата.

Такава е дъгата - шарения,

надиплена в хармония от багри.

А всеки път, когато с поглед уловя

на нечия дъга шаренината,

си мисля: "Тоз човек е сътворен

във Обич да живее на Земята."