Диаболично

 

     Франсоа Вийон (Франция, 1431-1463), е първият известен поет в световната художествена класика, който пише хорър поезия или казано по нашенски поезия "на ужасите". Мисля, че и до днес той се изучава в учебната програма на езиковите училища. Зад неговите трагични, меланхолични, зловещи стихове, реалистично прозира реалността на света - такава каквато наистина е. 

     В най-тъжните мои стихове съм се старала да се уча от неговото майсторство да създава носталгична готическа фраза. Това мое стихотворение, е поредният опит да съм последовател на Вийон, но не като го копирам буквално, а като се уча от него на подчертано мой хорър стил в тъжната готическа поезия:

Демони в главата ми ломят крилата ми,

с пламъци палят душата ми -

нисшият астрал и страстите му пак са в краката ми.

Как боли, докато се ражда тъгата!

В миг сърцето замира без ритъм,

жалка кома обзема духа!

Тънка червена линия

на монитора в болнична стая -

отбелязва поредно бягство от света.

Макар с пречупено крило,

съхранена нацяло е душата

от моя светъл ангел, разбрал обичта.

Самовглъбено забива сърцето 

в римата на живот

по пътя за ада в порочния кръг.

И вопли, и плач, и стенания;

и крещя, и пищя... сърцераздирателно

насред наркотични медикаменти в кръвта,

с които са си въобразили,

че ще излекуват моята измъчена болна душа.

Иде ми да се хвърля във пропастта!

На тази пропаст съм стигала дъното

със силен скок сред мрак и суета - 

сред души "спящи" в "разкошни" тела.

Има моменти, в които

най-искрено се желае смъртта,

не достигат търпение,  самовглъбеност, дори вина...

на самовлюбения садист 

да избягаш от злобата и завистта,

дори след студенина на синьо зад моите очила.

Психопати много. 

Не ги мисли,

а дай да оправим най-после света!

Този, вътре в нас и външния след това,

докато катарзис пречиства тлението на плътта,

докато заболи от душа!

Жежко е.

Богомил или инквизитор - 

от коя страна на кладата съм сега?

Или в нея вече горя,

когато ме връзват на кръст,

за да се "успокоя"?

Значи хартата на смъртта се подписва

още докато планираме

да дойдем с плач на света.

Не мечтая за велика смърт,

а мечтая да е лека

и да ме запомнят за новите времена!

Няма ли Луцифер най-накрая да ми вземе душата

или честта има само на Бог Милостта?

Да се покая за грешките ми преди това!

Проправяме си път и създаваме пътеки,

по които "търсачите" правилно да вървят,

да славят Бог, да Го "боготворят"!

Прераждаме се отново, 

носим с гордост Христова и доживот

на кръстта ни тежък горчивия опит!

автор на стиховете: Екатерина Картулева (Аугуст Дилейн)

"Психиатрията е съвременната Инквизиция."

неизвестен автор