(окултно есе)
Някои теми в есето не са научно доказани и изискват допълнително изследване.
"Грехопадението е велик дар за завръщане в орела."
Атлантите
Според Тайната доктрина, "Луцифер е първият син на Бога". Тази констатация неминуемо показва, че Христос и Луцифер са братя.
Друнвало Мелхизедек казва за Луцифер: "Той бил най-великолепният ангел, сътворяван някога от Него (Бог) - най-интелигентният, най-красивият, най-удивителният от всички. Нямал равен на себе си; бил "супермоделът" в ангелския свят. Бог го нарекъл Луцифер, което означава "светъл и лъчезарен". (с.307,1)
"Луцифер също искал да прилича на своите герои. Но в ангелското царство, никой не стоял по-високо от него. Нямало на кого да подражава. Той бил най-величественият ангел във Вселената. Нямало по-блестящ от него. Всъщност, от негова гледна точка, имало един-единствен герой - по-високо от него стоял само Бог. И тогава, Луцифер направил нещо много естествено - и бъдете сигурни, че когато го е създавал, Бог е бил наясно какво ще се случи. Той (Луцифер) поискал да бъде велик като Бог - фактически да бъде Бог - на равнището на творението. Няма нищо лошо в желанието да се слееш с Бог, но той не се стремял към това. Искал да бъде точно като Бог. Всъщност, дори искал да бъде по-добър от Него. Луцифер пожелал да надмине своя герой." (с.308,1) "Но за да бъде по-велик от Бог, той решил да се отдели - как би могъл да Го надмине, докато е част от Него." (с.308,1)
"Луцифер убедил една трета от небесните ангели, да тръгнат с него и да го подкрепят в създаването на новата реалност." (с.310,1)
"Луцифер създал своята реалност малко преди началото на човешката раса - преди около 200 000 години. И ние сме станали основните участници в неговия експеримент. За всичко това, трябва да има някаква причина. Аз мисля, че целта на експеримента на Луцифер, продължаващ вече милиони и милиони години, сега започва да се осъществява на Земята, и че тя е избрана за мястото, на което да се роди новият живот." (с.315,1)
"И все пак, кой командва тук? Бог. И тъкмо Той е организирал ситуацията. Не Луцифер, а Бог, който върви една стъпка пред него. Бог го е създал и е знаел какво има намерение да направи. Следователно, трябва да има причина да се сътвори тази реалност на разделението." (с.315,1)
Започнах настоящото изследване с няколко становища на Друнвало Мелхизедек, в които той описва пътя на създаване на личността на Луцифер и неговата същност. Според мен, цитатите по-горе не само описват превъплъщението на най-падналия и същевременно най-даровит ангел в Княз на този свят. Тези мисли на Мелхизедек ни показват, че Луцифер е оръжието на Бога, с което Той разделя нашия свят на добро и зло. Обособяват се предани ангели, които следват Бог и паднали демони, които следват Луцифер.
Според мен, до измяната на Луцифер, всичко сътворено от Бог е било положително и служело на Доброто. Всичко е било Рай. Всичко е било идеално и не подлежало на развитие. Липсата на развитие е липса на движение. В тези условия не може да се реализира нито инволюция, нито еволюция, нито падение, както на физическо, така и на астрално ниво: същностите не могат нито да помъдреят, нито да служат на Истината. Те могат да живеят само в Бог и да Му служат непрестанно, с което да се чувстват пълноценни и обичани в Неговия Рай.
Предполагам, че самият Бог е изпитвал недостатъчно удовлетворение от съществуване в идеални условия, в които няма нищо за досъздаване, за творческа дейност по отношение на Неговите творения.
Затова Бог създава ангел на бунта, който със своята двойнствена природа да породи грях и зло. Създаването на Луцифер увеличило капацитета за самоусъвършенстване, творчество, добротворство, както на самия Бог, така и на Неговите ангели. Парадигмата Добро била допълнена и осмислена от нови парадигми като формиране на добродетели, търсене и служене на Истината, помъдряване и прилагане на Мъдростта и Любовта.
Всички хора, които живеем на Земята, откакто се помним, служим на тези парадигми и се опитваме да заобикаляме злото. Стремим се да служим на Бог, но сме здраво стъпили в Ада (който е на Земята) и не можем да избегнем влиянието на Луцифер. За да скъсаме договора с него, трябва в условията на Луциферовия ад, да приложим Божия Рай, за да могат ангелите на светлината да ни подадат ръце.
Мисля, че безкрая на Вселените и Космоса, непрестанното усъвършенстване в Мъдростта и Истината, безпределното правене на добрини са красивата страна на живота, но ние не трябва да забравяме, че те са извоювани чрез греха на Луцифер. Той успява да раздели света на добро и зло, тоест да утвърди принципа за полярност, защото самата луциферова същност е двойнствена. Не можем да го съдим за нея, защото той по този начин работи за Божествения план. И отново се връщаме на идеята, че ние сме такива, каквито сме по божие творене. Луцифер е двойнствен, или защото Бог го е създал такъв, или защото сам е постигнал това качество при развитието си в неблагоприятната среда на ада.
Държа да отбележа, че същество Дявол не съществува. Няма такава същност, която да си оспорва трона с Бог. Дори влиянието на Луцифер е частично - той действа само на Земята, която все пак се управлява от Бог. Бог присъства навсякъде. Ако Луцифер внася негативно влияние у нечия душа, то това се случва, защото Бог го е допуснал. Най-сигурното нещо в световен мащаб, е реализацията на Божествения план. А той гласи, че когато навлезем в Епохата на Водолея, злото ще заспи за хиляда години и ще настъпи възход в духа на Земята. После злото ще се събуди за сто години и след тях то ще бъде окончателно ликвидирано. Мое мнение е, че през тези последни 100 години всички грешници, начело с Луцифер, ще имат последен шанс да просветлеят и да започнат да служат на Бога, да служат на Доброто. Истина е, че дори в момента, всички които служат на мрака, косвено служат на Светлината. Причината е, че злото е подчинено на Доброто. Луцифер, колкото и да е деен в тъмнината, той е подчинен на Бог, а Бог е Светлина и Любов. Всички служители на мрака са временно заблудени, понеже злото има силна разрушителна сила. Тя ги подвежда да мислят, че то е по-силно от доброто. Докато те мислят по-този начин, все повече пропадат и деградират. Тяхната деградация е на гърба на светлите същества, с които те влизат в стълкновение. Но в битката между добро и зло, дори да спечели временно злото, тази победа е само привидна, защото "Бог е Добро" и "Бог е Любов". Злото печели, за да може да се развива и гради Доброто. Доброто има съзидателна сила и способност да поправя всичко разрушено от тъмните сили, именно защото те са му подчинени.
Разглеждам настоящото есе основно чрез парадигмата добро - зло. По този начин го създавам по-достъпно и разбираемо за читателите, които отскоро четат такава литература. В действителност "добро - зло" е херметически принцип на полярността. Спазвайки този принцип душите се развиват духовно, а тези които не го спазват деградират. Но смисълът на Божествения план не е нито добро, нито зло. Целта на Бог е ние, да станем Истинни и да се стремим към Истината. Защото тя ни помага да се научим на Любов към Бога и хората, както и ни прави по-мъдри, когато преживяваме трудности или радостни мигове.
Фактически и доброто, и злото са средства, за да вървим и се развиваме в някаква посока. Не е страшно да си лош, страшно е да си пасивен и бездеен. Пасивността не води до никакво движение нито в духовното, нито в морала. Такива същности не служат нито на Бог, нито на Луцифер. Те са в огромен застой, който те самите не могат да осъзнаят. В действителност те са се закотвили в една точка и не се движат нито напред, нито назад в развитието.
Да се върнем пак на Луцифер и да видим как е при него. Той е много деен на Земята. Но неговата дейност не е от любов към хората, защото за служителите на мрака, любовта е недостижима добродетел. Всичко, което този паднал ангел постига, е разумност. Но тази негова разумност служи единствено в деструктивните му планове на Земята. Тук виждаме, че донякъде той е осакатена същност, защото е изгубил зрението си за доброто и не притежава най-важните добродетели - Любов, Мъдрост, Истина. И все пак, служейки на тъмнината, в Божествения план, Луцифер създава условия хората да осъществяват пълноценно "вълната на живота". Тя представлява вълнообразна линия от възходи и падения.
 |
| вълната на живота |
Ето защо посветените учители на човечеството казват, че тези условия, които земляните имат за духовно развитие ги няма в Рая. Раят е съвършен и там всичко е Любов и Светлина.
Човешката същност живее и се развива най-добре, когато последователнпо преминава през радостни и тъжни моменти, през добро и зло. По този начин тя има капацитет за големи падения и възходи, в които усъвършенствайки се в Истината, служи мъдро на Бога. Ето как Луцифер има важна и неотменна роля в Божествения план.
Следва въпрос: Ако Бог обича своите създания, то Бог има ли Любов и към Луцифер? Бог обича всичко, което е създал. А Луцифер е още Син на Бога. Проблемът е, че у Луцифер няма Любов. Той само използва създанията на Бог, за да разрушава. Но дали осъзнава, че неговата разрушителна сила е в услуга на Бог, само можем да гадаем. Аз мисля, че липсата на самосъзнание и свръхсъзнание у Луцифер, пречи той да види истинската любяща страна на Бога и Неговите ангели. Бог обича Луцифер, защото го е създал. Още Бог обича Луцифер, защото той има важно място в Божествения план и реализацията на Доброто в света.
Да съпоставим същността на Луцифер с тази на Христос. Христос е носител на Безгранична Любов. Той е "пробуденото съзнание". (2) "Луцифер е архангел на злото. Той е допуснат от Бог като малкото зло, необходимото зло". "Без Луцифер, хората щяха да минат от частичен мрак в пълен мрак." (2)
На пръв поглед отношенията между Луцифер и Христос не са особено "братски". Причината е, че когато слиза на Земята, да даде Божественото учение на хората, Христос е гонен, хулен преследван, дори разпнат, заради своите дейности и мироглед. Всичко това се случва на Земята, където привидно Луцифер има власт. Ако това е така, защо тогава той не спасява от разпятие своя брат? - Първо, защото е служител на мрака. Второ, защото само привидно е княз на този свят. Трето - Бог управлява и Земята, защото тя също е Негово творение. Стигаме до извод, че всичко което се случва тук, става, защото Бог го е допуснал.
Затова Христос и Луцифер са "оръжия" в ръцете на Бога на Земята. Всичко случващо се, е по Негов сценарий и е за доброто и благото на всички създания. Всички знаем, че един ден, когато се завърнем в Божествената пълнота, ще се завърнем всички, защото и тъмните същности ще просветлеят. Но преди това, трябва да се изпълни мисията на злото в света. Причината е, че душите се каляват в трудности и страдания, а радостта е само за разтуха. Това е парадигмата на света, в който живеем и ние трябва да се радваме, че тук имаме условия за духовно развитие, които ще прилагаме, докато благуваме в ада.
Ето защо, светът е съвършен. Съвършен е Божият план за Земята. Съвършен е замисълът на Бог за нас. Самите ние сме несъвършени и затова ни е трудно винаги да изпълняваме волята Божия, както и да служим на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Ние сме несъвършените паднали ангели на Луцифер и с радост очакваме Новата бронзова епоха на Водолея, в която ще имаме по-благоприятни условия за развитие, понеже вече сме извървели част от пътя и имаме известно натрупване на добротворчество.
Да се върнем пак на момента, в който е разпнат Христос. Според мен, на първо място, Бог е автор на този "сценарий", за да може Христос оптимално да развие своите духовни сили и добродетели, както и да изпълни до край мисията си на Земята. Ако Луцифер или Юда бяха направили опит да спасят Христос от разпятието, как щеше Той да помогне за изкупление греховете на Човечеството и да извоюва свободна воля за хората?
Безсмислено е да съдим злото или да идеализираме доброто. Те са похвати, с които Бог работи в нас и ни прави по-съвършени, като съблюдава херметическите принципи. Вече споменахме, че полярността добро-зло е Божествен принцип.
Според мен Мракът също има собствен път на еволюция и само Бог знае, в кой момент този мрак ще се обърне към Светлината. Светлината има свойството да поглъща Тъмнината. Но обратното е невъзможно. Според мен този физически закон подсказва, че в глобален план и на космическо ниво няма нито зло, нито тъмнина, нито демони. Според мен, съществуват сгрешили и паднали същества, на които Бог създава най-подходящите условия за адекватно развитие и изпълнение Волята Божия. И тук трябва да отбележим, че условията могат да бъдат приятни или тежки, в зависимост от личната карма на всяко същество. Когато даден човек в миналото си прераждане е вършил злини, естествено той трябва да премине през трудни условия, в които сам да се бори за реализиране на доброто и за Любовта на Бога.
Мисля, че Луцифер и Христос са добър "тандем", поставен от Бог. Ако Христос благува в Небесата, където помага на завърналите се в Бога души, то Луцифер се труди на Земята, за да се помогне на душите, отлъчили се от Бог. На мнение съм, че тази тъмна същност, с която ни се представя Князът на нашия свят не е съвсем достоверна. Просто Бог има нужда от "малко зло" в света и Луцифер откликва. Склонна съм да мисля, че в Новата епоха, Луцифер ще се повдигне и помъдрее, с което отново ще се завърне в Бога. Същата съдба очаква и неговите паднали ангели, които му служат. Разбира се, че тази служба е в услуга на Бог. На нас само ни се струва, че Луцефировите ангели и злото, което създават е в услуга на Луцифер. Всичко което творят тъмните сили е подчинено в полза на Бога. Ако има нещо излишно за правене, то просто не се случва, защото Бог никога не разхищава енергията Си напразно. Мисля, че в настоящето Луцифер работи за преодоляване на своята двойнственост и за добиване на Божията Любов. Неговият апогей ще бъде, когато той окончателно се завърне в Бога.
Христос е Светъл, защото изстрада Своята Голгота, а злото не успя да Му попречи да внесе Божието Учение в света.
Мисля, че Луцифер е една идея по-високо от Христос, защото вече милиарди години той твори божии добрини косвено, като си служи със злото. По този начин, той се грижи за всички паднали същности и духове, да имат път на развитие в духовния свят и да добият шанс за живот в Бога. Ето как става видимо, че и Христос, и Луцифер имат своето място в света. Ако някои хора критикуват Луцифер, то е защото не са достатъчно осъзнати и осведомени.
Докато Христос беше на Земята, и продължава да слиза на нея с Духа Си, Той успя да осъществи живот, изключително предан на Бога. Затова Христос успя да се утвърди в Доброто.
Но у Луцифер има нещо особено, през което Христос и Неговите последователи не са преминали, защото са служили единствено на Светлината.
Като служител на Мрака, Луцифер и неговите ангели, са служили пряко на Тъмнината и косвено на Светлината - ето откъде се поражда тяхната двойственост. Освен това, лошите условия на развитие в света, формират добродетели с по-голяма дълбочина. Защото, който е бил против Бог и е служил на злото, когато се завърне в Светлината и Бога, добива безпределна служба и всеотдайност към Бог. Такива същности вече не могат да грешат. Те добиват Любовта на Бога, като у самите себе си формират обич към божествения свят и порядък. Те обикват Бог. Тази особеност е валидна и за Луцифер. Допускам, че неговата същност в услуга на Доброто ще се гради през тези 2000 години на нов Ренесанс, който ни очаква. Тогава Луцифер ще преодолее двойнствеността си и ще се завърне в Бога с Любов.
Понеже Христос е служил само на Доброто - Той е светъл. А Луцифер, когато се откаже от служба на злото, ще притежава нещо по-дълбоко от Христовия живот в Бога. Луцифер ще изгради една преданост към Бог, която завинаги ще го спаси от злото и той за вечни времена ще остане в Бога. Всички, които са се изкушили да служат на злото, след това се завръщат в Бога необратимо. Те заслужват Божията Любов, затова самите те също започват да я познават и излъчват. В същото време същности като Христовата, които са познали само служба към Доброто, имат вероятност да бъдат подведени в служба на злото, защото никога не са го познавали. Но според мен, Бог и Господ така ще подредят протичането на Новите времена, че да няма жертви, които да се отказват от мрака и да са принудително унищожени с истинска смърт на духовно ниво.
Ето защо, според мен, ако Христос се е завърнал на Небето в Светлина, тоест Светъл, то Луцифер ще се завърне в Бога в Сияние, тоест Сияещ. Ако Христос е Любовта, подкрепена от разумността, то Луцифер е Разумност, която не изключва Любовта. Когато Христос и Луцифер се обединят в Милостта Божия, тогава ще се обедини и Новото човечество. Ще се изпълни божествения закон "Каквото горе, това и долу." Ще последва Нов световен ред и възход на Новото човечество, когато "всички ще сме силни и непобедими", единени в целостта на Бог.
Завършвам настоящото есе, както го започнах - с цитати от Друнвало Мелхизедек:
"Преодолейте дуалистичното съзнание, разделящо всичко на добро и зло, и се отворете за единение с Бог и първичната реалност." (с.330,1)
"...трябва да живеете със сърцето, а не с ума си; умът ще продължи да си върши работата, но под контрола на сърцето." (с.287,1)
"Любовта към Бога е велик път, но първо тя е изпитание, катаклизъм, разпятие и чак тогава възкресение и свобода." (2)
Използвани източници:
1. Мелхизедек, Др. Древната тайна на цветето на живота, изд. Аратрон, С. 2006
2. YouTube, Портал 12, Елеазар Хараш: Свещеното единство с Бога е задължително за братството (ИНТЕРВЮ)
3. Снимка, схема - интернет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар