Обич от мама

 

На моята майка

Аз имам майка с красота на птица

и със сърце на девица:

невинно, нежно и добро -

пази ме от всяко зло.

Мама е отговорна като пчела -

пази покоя и реда у дома.

Тя е мила като сестрица

и обича двете си дечица.

Плаче, когато страдаме,

мъчи се, когато падаме.

Вдига ни мигновено

и ние се изправяме неотменно.

Обичта до болка - ѝ отива,

а в страданието е с пъти по-красива.

Душата ѝ е пълна със дълбочина

и от нея черпи сили тя.

Пламенно обича своето семейство - 

вплита ласки в ежедневие рутинно

и дарява ни ги безвъзмездно.

Във стремеж на изключителна жена

огнено и отривисто проявява любовта.

В обичта ѝ сме спасени 

отвъд всяка суета.

 

Затова сме честни и почтени -

аз, сестра ми и баща.

Вечно сме призвани 

и сме непрестанно откровени

с мирова любов в омаломощените сърца.

Майка ми обича да се смее,

но надсмива се над всеки фалш.

Тя с усмивките си радост сее;

всяка скръб, страдание, печал

първо в себе си преодолява.

После с обич най-човешка

своите деца успокоява.

Ето как, моето сърце възпява мама!