"Когато слепец плаче, 
той плаче с душата си."

Дийп Пърпъл

Тъмнооките горят, светлооките се реят,
но ако счупи се душата -
всички еднакво остават без дъх от тоз звук.

Давам си тон за песен,
защото на двулично мълчание не издържа сърцето
и пея за да заглуша плача в битието. 

Пее Джена: 
"Две очи, в които всичко си - 
другото не струва, то се купува."
А питаш ли ги тези, пръкнали се слепци,
независимо с какви очи?

Целият им живот е мрак
с много тъга и необозрими проблеми.
Затова, когато слепците умеят да пеят -
те пеят най-добре от всички.

Да видиш красотата на света без очи, а с песен, е изкуство.
Да останеш само по душа - не е голота, а искреност,
с която опознаваш реално света.
Благословени са незрящите никога да не виждат физическата грозота
на невзрачните светски суетни неща.

Тъмноок или светлоок -
няма значение от това;
важното е в очите на ближен да видя
сълза, оставена от моята душа.

Паметно разбирам, че това е човек,
прозрял този безупречно красив свят - незримо,
и само със силата на своята душа.

А сега кой ще даде тон за песен...?
Просто така, за да заглушим страшното на страха...