Когато Божието човешко същество,
роб на Шамаш, мъдър мъж,
видял Наргал в самия себе си,
Земята затанцувала и станала Божия.
На благоприличен трон,
на живот и смърт,
Нергал заблестял,
без да спира пред Боговете,
както преди, докато бил сгоден за страха си.
В земята откъдето няма завръщане,
в своята слава,
под взора на възмездието,
бе дадено рождение на Нергал,
кралят на Долната земя.
Нергал се роди,
Адапа страдаше
от това, което беше в самия него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар