В сърцето - кървава рана,
в юмрука - препънат шамар.
Искам огъня на духа ми
да разпали в моя поглед пожар;
да огрее въздишка лицето ми;
да постопли таз тежка печал;
да отхвърля всяка болка в живота,
без да смятам надребно в душата си,
за доброто, което съм дал.
Ненаситни са всички предатели
да ми отломят последния залък;
да ми изтръгнат последния дъх.
Недоволни от алчност роптаят,
че недостатъчно щастие им предлага
на живота цветът.
Казва Чаплин:
"Щом гледаш надолу,
няма да откриеш дъга."
Но те в злоба намразват красивото,
запленени от суета.
Да рушат е в кръвта им.
А ако нарисувам дъга,
опустошават всички багри,
докато я изровят от мойта душа.
Ненаситно ломят покоя ми;
разрушават и грабят с размах;
съсипват мира в олтара ми;
цял го посипват с прах.
Невъзможно им е да убият живота -
той струи из всяка клетка у мен;
но разбиват вяра и обич
с всеки камък,
който носят вместо сърца.
Извръщат глави презрително;
надсмиват се на "наивността",
с която съм раздал от душа;
откровено мечтаят смъртта ми,
макар да е безпределен
пътят от светлина.
Лицемерно укоряват, че малко съм дал;
с ледена злоба подхвърлят всичко получено
и го превръщат в кал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар