Зора

В най-тъмната прегръдка се разпалва

милувка на звезда ефирно огнена.

От нея хоризонтът пълни шепи,

излива утринно сияние в простора.

Зад сенките светът се проявява

и нов ден устремно поражда.

Отронва първи лъч кръгът на слънцето,

пробудена виделина възпламенява изгрева.

И всяка живинка от светлина погалена

протяга първи сили да се влее

във бурния поток на настоящето.

Да бъде ден е част от кръговрат,

във който днес замества вчера.

А хора бързащи в илюзията време

съграждат бъдеще от опита на минало.

Но Истината всъщност е сега,

когато мигове създават безпределност,

за да надраснат вечността,

когато топлият цъфтеж на пламнала зора

е неуловим и безграничен,

но силно зрим, мистичен.