Румена жена
с устнички засмени
бърза през селца
и през градове големи.
Всякъде където мине
със вълшебни нежни пръсти
всичко тягостно и мрачно
в цветно благо тя превръща:
чѝсти с бялото кокиче,
стопля с багрите на минзухара,
всичките градинки разцъфтява –
в свежест целите позеленява.
С топъл вятърко заръки праща –
пак да се завърнат птиците,
в родните простори да политнат
с песни да наливат утрото.
А гнездата, построени лани
с трепет чакат лястовици, щъркели -
весел дом да сторят нов,
с радост челяд да отгледат.
Шета неуморно Баба Марта,
гръб превива под торбица пъстра,
пълна с мартеници плетени,
в бяло и червено везани.
Трябва всичките дечица
да дари с конче вълшебно -
да са здрави в ранна пролет
и през цялата година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар