Зима

Виждал ли си зимен залез? - 

Розов хоризонт топи се в белотата снежна,

сипе огнен сняг във пухкавост безбрежна.

Сякаш множество от тлеещи жарави

смразващия дъх на зимата изпепеляват.

Гаснало ли е сърцето ти от студ,

в лед сковал копнежа по залязващата топлинка?

Сякаш не студът, а залез блед

вледенява чувствата на обичта. 

Зимен здрач се сипе в танца на снежинки,

всяка ласка е опарена от мраз

и злокобно скърцат стъпки заскрежени,

потреперват топли спомени у нас.

Вее в преспи, вие, коси мята зимната виелица  

и разсипва щедро сребърен брокат.

С неговия блясък всяка люта буря

вред посипва снеговете преди ранен здрач.

В тоз сезонен смут, навяващ ни тъга,

злото шета по безкрая на земята;

то безлюбно стене от тревога,

че безсилно е да разтопява в свойта мрачина

всяка белота, засияла във човешката душа.