Есен

Есента се промъква на шарки,

с жълто-оранжеви листа подрежда шахмати.

Слънчеви зайчета спорят по цветовете

дали да поскачат на дама.

Шепотът горски музика композира

с ромол див от потоци и повеи утринно свежи.

Времето в хлад се прокрадва,

а мълнии бесни се вият над жита обгорели.

В гръм се разтрисат барабаните на небесата,

свирят ресните от дъжд по струните на стъклата.

Вятърът е с характер студен

и се погубва по тайни

на тежки и вечни стенания;

по комините уж небрежно свири на флейта,

а се измъчва в ридания.

Гледам картина разнородна и колосална,

слушам симфония неистова и мащабна;

поглъща ги на моята същност тишината.

Тръгвам да се разхождам безпризорна,

съзерцавам палитра 
едновременно мрачна и светла,

в своите пъстроцветия - необятно богата.

Зимата, щом отново пристигне,

все ще ми липсва на есента красотата.