Танц

                                                На Есмералда 

от романа "Парижката Света Богородица"

Разкроена пола на цветя

се завърта край стройни бедра.

Нежни ръце удрят дайрето,

пламенно става сърцето.

Циганка млада танцува,

вред народът се вълнува.

Грее в усмивка лицето й -

отразява топлината в сърцето й.

В ритъм разкършва снагата,

вие ръце над главата,

трепкат във такт рамената.

Публика лумва в пожари от страст,

с девойката да танцува мечтае на глас.

Следва взривяващ аплауз.

Есен

Есента се промъква на шарки,

с жълто-оранжеви листа подрежда шахмати.

Слънчеви зайчета спорят по цветовете

дали да поскачат на дама.

Шепотът горски музика композира

с ромол див от потоци и повеи утринно свежи.

Времето в хлад се прокрадва,

а мълнии бесни се вият над жита обгорели.

В гръм се разтрисат барабаните на небесата,

свирят ресните от дъжд по струните на стъклата.

Вятърът е с характер студен

и се погубва по тайни

на тежки и вечни стенания;

по комините уж небрежно свири на флейта,

а се измъчва в ридания.

Гледам картина разнородна и колосална,

слушам симфония неистова и мащабна;

поглъща ги на моята същност тишината.

Тръгвам да се разхождам безпризорна,

съзерцавам палитра 
едновременно мрачна и светла,

в своите пъстроцветия - необятно богата.

Зимата, щом отново пристигне,

все ще ми липсва на есента красотата.

Картина на стената

Картината е закачена на стената:

веселие обзело е дъгата,

 която най-успешно пресъздава

чрез цвят и форма

всяко чувство и проява.

А слънцето ни грее горделиво,

защото целият обичан свят

на багри в колорит богат,

под своето светило е стаило.

Намига палаво едно поточе

със ручейчета в светлина бълбукащи;

засмяло се сред тихички тревички -

то приказки неспирно им разказва.

На таз картина има още

едно момиче с шапчица червена.

От приказка позната идва с нас на среща,

но бързо ни напуска предвидливо,

заради опасност всеизвестна,

че е възможна несполука стара,

когато преминава през гората.

И аз, като това момиче весело,

щастлива искам да живея сред цветя и птички.

Разходката в простора да ми бъде с ведра песен,

защото Майката Природа

е закрилница, загрижена за всички;

сред нея правилно живяхме

в обич и добри привички. 

Красиво е в сърцето ти

Красивото пристъпва толкова наблизко,

че имаш сили да се предадеш

на тази впечатляваща носталгия

и обич, неизказана с копнеж.

Мечтая да се впия във душата ти,

за да оставя моя капка в твойте сетива.

Тя ще избухне в страстни предаватели

на силата от твоите ръце.

Копнея с устните си да усещам

една наслада тръпнещо горчива,

а повея на дъх от твои атоми

да преглътна в целувка неизбежна.

Милувката ми романтично нежна

е всъщност моя най-добра стихия:

погалвам твоето лице със длани

и сливам мощния ти дух със любовта ми.

Красиво е в сърцето ти тогава, 

защото силата на моето сърце

го приютява в свойта лава,

криле на феникс му създава.

Любимото лице

                                               На Обичта ми

Обичан лик изплува всяка нощ като икона в небесата,

заключена във мекия харман на лунния овал.

Чертите й не се топят от отпечатъка на времената,

а все по-ярко набраздяват шепота на паметта ми. 

Едно момче със хубост рядка

смущава и краде неспирно от съня ми.

Загарът на лицето му е слънчев,

очите му са ширнали загадките на морската магия,

а дългите коси се диплят на къдрици

и мракът в тъмнината им обрамчва

мъжественост във правилни черти излята.

Това момче с години чаках да ми се усмихне

на множество безсънни нощи в тишината.

Тайно се разплаквах с обич безнадеждна и обезверена,

защото любимото лице го носи ледено сърце

и никога не ще престане да е чуждо вместо мое.

Оферта от ада

Дяволът рогат

иска да ми е събрат

и душа ми този враг

да обязди в своя впряг.

Обещава ми прохлада в ада,

със фанфари там да ме възпява

и уроци по морал да ми предава.

Извинете, таз оферта е фалшива!

Дяволско изчадие ли стана -

знам, ще бъда люта рана.

Истината предпочитам да обичам,

в Господ Бог сърцето си да вричам.

Спомен от детството

Като децата в смеха им игрив

с аромат на май е напоена кръвта ми,

сладост от зрели ягоди

тръпне пак в плътта ми.

В душата ми пролет е,

прегръща ме лятото

с топлина от най-слънчеви ласки.

Пролетни шарки в крилата ми

ме издават с летни въздишки,

че непринудено е в душата ми.

Тези пъстри криле не са ангелски -

хладни от белота в своя праведен повей.

Те са усмихнати, весели, радостни

и на щастие - издръжливи.

Сякаш не криле пъстроцветни,

а хвърчило мило

наивно кръжи и намига с багри,

че от детството спомен най-съкровен,

подпечатан с любов ми изпрати.

Агънце

Сукало, играло,

скачало и бягало

агънцето малко.

Надвила го умора,

заспало без тревога

при свойта блага майчица.

Главица си склонило - 

ласкаво и мило,

с майчината обич се завило.

Гатанки

По форма е сълза обикновена

и пие в нея мляко смок висок.

Тя дава сянка на тревицата зелена

и плод дарява без да се отрупва с цвят.

                                      Що е то?

                        (дървото смокиня)

Път й сторете -

да лети връз цветовете!

Като нея работете! -

сливи, ябълки и круши

тя в стомаха ви ще сгуши.

                      Що е то?

                (пчелата)

Сърце на показ

Не устоя сърцето ми и поболя се

от хорската злоба.

Тя се разстла над мен като тежка мъгла

и премаза духа ми до болка.

Умори се същността ми да се доказва

пред наглед не тъй дребни душици

на хора, които се зъбят фалшиво,

забравили да се усмихват красиво. 

Как да нарека нормално сега,

че не ме правят щастлива материални неща;

та нали тежест имат в света
ланеца златен и портфейла с парите?!

Как да кажа, че съм нормална,

щом в най-силната ми скръб, 

докато плача - се радвам, че не аз,

а друг е щастлив и обичан?!

До безпределен егоизъм,

как винаги за себе си само да мисля, 

щом ми е трудно да се утеша,

ако и другите, като мен,

не носят в сърцата си

поне една широко скроена усмивка?!

Затова са ми ценни приятелите

и всичките до един се усмихват.

Не търгувам душата си с мрачни предатели,

не им продавам усмивки.

Вечно търся поводи за веселие - 

от това боледувам,

не спирам да съм весела - 

с това се лекувам.

Умея да нося най-голямото богатство -

обичам без да преставам.

Мога да изпитвам най-голямото щастие -

обичам да живея без да се предавам.

Имам най-щурите добри приятели,

а всичките намръщени предатели -

първа преди тях ги предавам.

"Полет над кукувиче гнездо"

Истината е в книгите.