Тихо ромоли ранено сърце -
изстрадва лъжливи клетви на чужда злина.
Стене, вайка се, тихо въздиша,
плаче, влаче протритата рана;
oт сълзите му тя по-люта става.
С надежда последна то шепне в нощта:
"Лек срещу себе си няма да търся -
в скулптура каменна не ще се превърна.
Нежно ще тупкам, с трели ще пея -
злото засрамено да онемее.
Всичко ще мине - тежка съдба.
Трябва ми само лъч от деня."
Няма коментари:
Публикуване на коментар