Уханието на деня

Силен дъжд уби цветовете.

Стана тъмно и страшно, 

като в бездна.

Облаци се скараха горе в небето,

блесна мълния и прокънтя...

Навред опустя.

Зашари по стъклата,

забълбука в локвите,

завалсира навсякъде по всичко

в ритъм безгрижен на пълно безвремие.

Кратко валя, но скри света

зад ресни от капки и сива мъгла.

После в миг

светъл лъч се снижи връз мрака,

погълна го и озари деня.

В шарен мост се протегна дъгата.

Засмя се слънце с ухание на цветя.

Тичат децата, весело скачат

в мократа буйна трева.

Птица се извиси и възпя радостта си

в нов свят, окъпан от свежестта.

Ранено сърце

Тихо ромоли ранено сърце -

изстрадва лъжливи клетви на чужда злина.

Стене, вайка се, тихо въздиша,

плаче, влаче протритата рана; 

oт сълзите му тя по-люта става.

С надежда последна то шепне в нощта:

 "Лек срещу себе си няма да търся -

в скулптура каменна не ще се превърна.

Нежно ще тупкам, с трели ще пея - 

злото засрамено да онемее. 

Всичко ще мине - тежка съдба.

Трябва ми само лъч от деня."

Мрачно стихотворение

Много чувства се сливат в тъгата;

има багри дори в чернотата.

Тя предава сърцата на злъч,

щом ги чака, наметната с мрака.

Сипе тежки обиди и клетви

по всичко човешко в тоз свят зловещи.

Тъмнее в дните със своя вина. 

Кой ли иска любов да отнеме

от сърцето на честен човек?!

Но когато грехът те притиска,

правиш крачки назад без да спреш.

Не избирай в теб злото да чака

безпощадния миг за проява!

Настъпи му главицата змийска

и прати го във вечна почивка!

Приказчица

Имаше едно време мъдрец,

който все повтаряше:

"Постоянно мечтая

да отида в Рая."

И отиде.

Направи екскурзия за ден, два;

да се разходи, да се порадва на Рая.

Но после озова се в Ада -

и той влиза за разглеждане в плана. 

Мъдрецът пошля се и там

покрай жупел и плам.

Накрай приземи се отново в света,

почеса се по челото,

помисли и рече:

"Най си е хубаво на Земята, човече!"