На фалшивите приятели
Погребвам аз сълза и пак сълза отронвам -
един безкраен кръговрат
във бездната на моята душевност.
Корава ме направи за света
една съдба, с която съм доволна,
макар да кретам в материална бедност.
Душата искам да ми е богата
и да прозира обичта ѝ
през клепките в очите мои, светли;
под замечтания ми поглед да наднича
едно сърце огромно и дълбоко,
което никога да няма мира,
когато правя груби грешки.
Във всеки саможертвен стон
по-скъпа ми от всичко - остава моята сълзица,
със блясък много силен -
по-скъп за мен от всички диаманти.
Аз искам, макар и насред плач,
в света уверена да крача,
с достойно вдигната главица;
аз мойте грешки винаги поправям
и смисъл жизнен им предавам,
защото с всеки миг аз не греба от фалша
със методите на позора,
а си броя и си спестявам
красиви спомени да богатеят
във моята изстрадала душица.
Понеже щастието се печели с болка
и още със сълзи, дори със кръв,
понякога постигам си мечтите.
Да бъда в облаците - ми е амплоа,
умея да се рея сред звездите
и да надмогвам всяка суета.
Умея пак да се повдигна пред света,
дори когато дъното на мойта сляпа бездна
ударила съм, заради пречупено крило.
Превързвам го със смях и продължавам...
Крилото ще зарасне,
душата ми на този, който го е счупил, ще прости,
защото няма смисъл да ме има на Земята,
ако всяка моя слабост на превърна
в най-безстрашна сила;
защото от хора ледени, безцеремонни -
не допускам милувката ми топла да се вкочани.
През весел смях лекувам цялата ми същност -
по-малко сълзи да текат,
по-малко дъжд в душата да вали,
по-малко да съм тъжна, че боли!
