ЕКАТЕРИНА КАРТУЛЕВА - ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО: август 2021

(окултно-исторически очерк,

богато онагледен със снимки и видео)

"Бог ни е дал очи, за да не Го изпускаме от поглед."

Ислямска мъдрост

Тази сграда е популярна сред старозагорци с името Старата джамия (от турски - Ески джамия). В миналото наистина е била действаща джамия. Днес, тя е превърната в музей на религиите, иникален за цяла Европа с географското си положение и знанието, което интегрират народите или племената, живели на тази територия.

Снимката е от Интернет,

източник: Ески джамия (Стара Загора)

"Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора, служила за джамия, а понастоящем – за Музей на религиите.

Направени през 2009 – 2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, а след това, през Х в. е издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града. Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:

„

Пророкът, мир нему, казва: „Който изгради джамия за Господа, за него Бог изгражда дом в рая." Построяването на тази благословена джамия завърши по време на царуването на достойния, всеподкрепен, всепобеден султан на исляма и на мюсюлманите, сянка на всевишния Бог на световете, владетел емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан – да бъде вечно царството му, – на великолепния емир, земна сянка на Господа, величие на държавата и на религията, (от) Хамза бей – нека Бог му продължи щастието. Завършването на строежа стана в края на годината осемстотин и единадесета (1408 – 1409 г. от Р.Х.).

“

Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола (1402 – 1413 г.). Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии". Сградата в план представлява квадратен молитвен салон и преддверие от север. Точно срещу входа, в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба. Квадратната молитвена зала е покрита с величествен купол с диаметър 17,47 м. От архитектурна гледна точка, джамията е уникална за времето си поради факта, че огромния купол не стъпва върху междинни подпори, а е носен единствено от стените на молитвения салон. Ески джамия е втори по големина представител на еднокуполните джамии, след тази в град Мудурну в Северозападна Анатолия, построена от Баязид I Йълдъръм през 1388 г.. От източната страна на Ески джамия, в непосредствена близост се е издигала турска баня (хамам), по аналогичен начин както при джамията в Мудурну. В по-късен етап, на северната страна на Ески джамия е построено преддверие, покрито с три малки купола. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Върху северозападния ъгъл на молитвения салон се е издигало минарето на джамията, което в средата на 80-те години на 20 век е разрушено поради опасност от саморазрушаване.

. През 2001 г. при сондажни археологически проучвания в молитвения салон са разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на Х – началото на ХІ в. Църквата е била в руини, когато започва строежа на джамията в началото на ХV в.

През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар. Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859 – 1860 г. От това време е и дървената галерия, издигната в молитвения салон, непосредствено над входната врата. Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом. Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г. След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ. През 2008 – 2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиите." Източник: Ески джамия (Стара Загора)

Пътната врата към джамията.

Между пътната и входната врата има малък купол.

Тези камъни са от Римско време, но са използвани при граденето на джамията. Разположението им показва, че те са били вече там, когато е започнало граденето на джамията. На един от камъните има надпис.

Надписът върху камъка

Главният вход към вътрешността на джамията.

Над вратата има йероглифен надпис.

Входната порта

Надписът над портата

Подът пред входната порта

Куполът между пътната врата и входната порта

Следват пояснителни снимки, които се намират върху плочи на старозагорския централен площад, откъм задната страна на музея:

Този надпис е онагледен в следващите снимки:

Схема на черквата

Схема на местоположението на черквата вътре в територията на джамията

Тази легенда показва, че на това място първо е имало Светилище на тракийски конник. След това върху светилището е построена Средновековна християнска черква. После на същата територия е построена Ески джамия. Накрая джамията е превърната в музей.

Схема на Старата джамия (Ески джамия)

Средновековната християнска черква вътре в джамията.
Сн. Кремена Иванова, източник: Музей на религиите

При постройката на черквата, първият ред камъни е автентичен. Следващите редове са реставрирани.

Този надпис пояснява, че при опожаряването на Стара Загора, тази сграда е единствената оцеляла в града. Освен това, след Освобождението българите не са имали черква, в която да се венчават и за малко, докато построят християнски храм, са използвали Ески джамия като черква.

По време на Османското владичество по нашите земи, Ески джамия е построена заедно от турци и българи.

Ще се отклоня малко, за да поясня. Повечето българи днес, припознават Османската империя и Турция за едно и също нещо. Факт е, че по време на Османското владичество, Българияе била част от Османската империя. Друг факт е, че Турция като държава, също е била част от Осмянската империя. И Турция е била под Османско владичество и е искала да се овободи от него. Излиза, че и България, и Турция са били колонии на Османската империя. Ние българите сме били пряко под османска и косвено под турска власт.

Тази схема показва основния фрагмент, изобразен по стените и прозоречните рамки в интериора на Старата джамия през средата на XIX в. Фрагментът съдържа лилии. Те са символ на аристокрацията.

Този фрагмент е изобразен на тавана върху главния голям купол в интериора на Старата джамия.

Според мен този фрагмент е интерпретирано изображение на свещения геометричен символ Цвете на живота:

Тази схема на Цветето на живота е от Интернет. Обърнете внимание на информацията и видеото в източника:

Цветето на живота – тайни и очарование

Тази схема показва как се изграждат Яйцето на живота, Плодът на живота, Цветето на живота. Обърнете внимание на информацията от източника.

Източник: ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА

На последните 2 схеми е изобразен най-малкият неделим елемант от Цветето на живота, наречен Vesica Piscis. Той наподобява най-много риба. Затова има отношение към Епоха Риби, съзвездие Риби и рибите, с които Христос е нахранил гостите на сватбата. Двете схеми са от Интернет.

Източник: VESICA PISCIS

За читателите, които се интересуват повече от Цветето на живота, препоръчвам следното видео:

https://www.youtube.com/watch?v=NBEc4qBhDI0&t=7s

Снимката е от Интернет.

Източник: ДА СЕ РАЗХОДИМ В СТАРА ЗАГОРА

Снимката е от Интернет.

Източник: ДА СЕ РАЗХОДИМ В СТАРА ЗАГОРА

Снимката е от Интернет.

Източник: ДА СЕ РАЗХОДИМ В СТАРА ЗАГОРА

Горните 3 снимки са от интериора на Старата джамия. Те показват флоралните изображения от лилии по стените и прозорците, чиято схема е поместена по-горе в настоящия труд. В тези стилизирани цветя се забелязват абстрактни фигури на риба, животни и дори хора, а това е забранено за изобразяване в Исляма. Разрешено е в Християнството.