1.
Като на бунище съм захвърлила душата си.
Ровя в нея да намеря недогризан залък.
Днес тя струва "нищо".
Вместо нея, трябва да си купя евтин камък,
за да спра да мога да обичам.
Като в бездна стене моят дух ненужен и съсипан.
Той протяга пръсти разкървавени,
за да вземе в шепи малко слънце,
но уви, не го достига
и все пише мрачни рими.
Всичко истинско се пише с кръв,
а мастилото е за ония,
дето няма к`во да кажат.
Затова ми пръстите кървят.
Тя, трънливата съдба, не спря да ги съдира.
Коленете ми са цели в рани от препъване,
докато тичам да догоня някакъв "покой",
в който щастие намирали нещастници.
Кой ги лъже толкова безотговорно?
А защо нещастието е така наивно?
Казват: "Не е важно, че си паднал.
Важно е да се изправиш след това."
Но когато вечно се изправяш - гледаш да не паднеш пак,
и за баланс, свикваш да поглеждаш все надолу,
да стоиш с наведена глава.
Тъй забогатяваш с навик вреден -
вечно да се сгромолясваш с грохот водопаден,
себе си да разпиляваш като капчици вода;
да е трудно да се събереш отново - цял,
да се побереш във малкото пространство на върха.
Трудно ми е да си събера ума и да мисля с острието на игла.
Казват, че "сълзите идват от сърцето, не от мисълта".
Ето затова, мога да си събера сърцето - цялото
и да имам сили да пулсирам в ритъма на недовършен плач
със мелодия от кървава сълза - поредна.
Както си тъгувам сам-самичка,
в миг ме навестява радостта, не за последно.
Всички стават с мене дружелюбни...
и са трогнати от мен,
и ме търсят за компания...
Под това те крият булото на злобата и завистта.
Но приятелите, само двама-трима, по едно познавам:
не могат да копират на усмивката лика.
Те усмивки истински и топли всеки миг за мен създават,
моята душа със обич, вярност сгряват,
за да пресъхне в мен поне една сълза.
2.
Прибирам се от бунището...
влача си душата...
превързах ѝ раните.
От плачещите ми очи се търкулѝ
пресъхналата кървава сълза.
Превърнала се бе в червен диамант -
твърдостта на моето сърце.
С тази твърдост мога всяка болка и тъга да претърпя,
за да бъда някому нужна и аз след това.
Камък не купих, но с моя кървав диамант в гърдите,
всеки въглен правя чист кристал,
всяко страдание претворявам в чиста любов.
Някои камъни са скъпоценни,
защото са диамантени сърца.
Те не се купуват. Създават се.
