* * *

 

На Анастасия

Снежинки с кокичета нежно разцъфват в косите ти,

чистотата на снега се отразява в очите ти.

С ласкава длан погалваш снежинките,

стапяш студа им в топла милувка

и разплакваш с добрата си душа

острите кристали на леда.

А над теб е огряла Витлеемска звезда -

знак, че си родена на света.

Блесни като звезда,

свой лъч от слънцето грабни!

Да си здрава, весела, засмяна,

радостна, щастлива, обичлива!

По снежни планини да тичаш,

призвана от триумф на върхове,

а успехът пълноценен да те следва първа -

винаги, без крачица в застой!

Бъди във непрекъснат устрем,

тъй както първи огънят на минзухара пали

слънчева окраска насред студена белота

и ледени снежинки превръща в пъстри пролетни цветя!

Честит рожден ден!

На Даниела

Пожелавам слънце в твойте длани

и лъчи в косите разпиляни,

нежна светлина в очите,

обич до безкрай в гърдите!

Здраве, щастие - накуп,

да обсипват всеки леден студ

и да стоплят незаслужена печал

със усмивка цветна върху образа ти бял!

Да е пъстър твоят празник днес!

Да празнуваш също утре,

в другиден, ден след ден и след това!

Да се радва твоята душа!

Празникът ти с близки хора, да е споделен!

Ако може и със мен!

Аз прегръдка силна ти дарявам

и целувам двете ти страни!

В твоя ден рожден, ти пожелавам - 

вечно весела бъди!

Кръговрат

Светлината небето обзема,

вплита мека и нежна дантела

в клоните на дървеса. 

Мракът бавно напуска света.

Вън е есен, гората е гола,

непринудена в своята красота.

А в дантелата й от клони

бавно узрява деня.

Щъкат хора в мравуняк "човечество",

бързат времето да прередят,

да догонят секундите ценни,

да се отпуснат в прегръдката на успешна съдба.

Всяко вчера замества се с утре

в настояще от чувства и страст.

В мирозданието всеки откършва

своето малко късче живот.

Светлият ден е просторен.

Хоризонтът зове ни душите

и обсебва нашите сетива,

за да достигнем безкрая.

Да заключим телата си в тлен,

да обезсмъртим духа ни с живот,

да оставим неизменно след себе си

поне малка частица пречистен живот.

А плодът есенен - сочен и сладък,

узрял в кичести корони на дървеса,

е плод на изобилно лято - 

миг преди да го сполети есента.

Смислен плод на живота съзнателен,

творен от всеки лъч виделина

е награда неизчерпателна

за възрадване на човешкостта. 

Неотменно оставяме своя следа - 

увековечена, обезсмъртена, отвъд - 

в крехко безвремие на небитие -

завинаги, вместо тук и сега.

Изстрадан е всеки къс мечта.

Ала мечтите - събирани, вярвани,

оцеляват за множество изгреви

и за всичките залези след живота.

Няма смърт. Тя е болна илюзия

на есенни краски  отмити от зимния сняг

в белотата, на който разпуква се пролет  поредна

в кръговрат на животворящи човечни дела.

 

В сърцето ми славей пее

В сърцето ми пее нощен славей, 

в душата пърха дневна пеперуда.

Нощем песните са тъжни,

денем са ми цветни всичките несгоди.

Имам спешна нужда от криле,

за да се издигам над проблемите;

с птичи пулс животът ми да потече,

с пеперуден трепет да почувствам 

радостта във вените.

Когато крилете ми счупва

"най-близкият" за мен предател -

сърцето ми потрепва с болка,

в която пречупената ми душа

намира сила да лети.

Тогава пак съм нощен славей,

тогава пак съм дневна пеперуда.

Макар крилете ми да са ранени, 

съм устремена залеза да галя вечер,

сутрин да целувам изгрева.

Радостта не може да се среже с нож,

даже и в гърба да е забит!

И дори предателят да ме погуби,

и дори до кокал да боли,

пак ще ми остане спомен

за политнали в душата ми мечти,

за живяна обич в песента на славей.

А кога приятел се познава в нужда,

той помага да поправя моите крила;

заедно със мен се радва на деня,

заедно със мен скърби в нощта.

Неуморен в своята природа

и той литва на живота в радостта.

Приятелството ни е дневна пеперуда,

аз му услужвам с песента.

Понеже казват, че животът е баланс,

в който добро и зло са правилно уравновесени,

на всеки мой предател пожелавам

един добър приятел като мене!

Тогава, който пада, се изправя

и все намира сила да лети,

защото обичта се проявява,

когато си изпълнен със мечти,

когато верният приятел

със тебе до една ги сподели.

И ставаш славей, той пък - пеперуда,

животът ви е споделен,

летите двама в трепета на песента.

Крилете ви са здрави. Става чудо:

в приятелското му сърце 

диша твоята душа;

навред посявате със добрина,

поправяте света чрез обичта.