Мировият Учител Беинса Дуно или "простосмъртният" Петър Дънов

"Душата е сътворена по много специален начин

чрез Слово на Бога и сгъстени слънчеви лъчи.

В душата има нещо, което се равнява

на сто милиона слънца."

Елеазар Хараш

Учителя, худ. Лили Димкова

     Изследването, което предстои е свързано с една "нашумяла"  догма днес, сред последователите на Учителя Петър Дънов. Някои от тях я приемат, други я отхвърлят, а има и такива, които я "заобикалят", назовавайки Беинса Дуно с простичкото определение "Учителя". Подобно отношение от привържениците на Школата не преодолява нито самата догма, нито появилите се противоречия, които тя поражда, между просветлени и посветени в Учението. 

   Става въпрос за често срещана ситуация в последно време, в която поддръжници на Беинса Дуно и Неговото Учение, (някои от тях и с академичен статут, "облягащи се" на своята академична компетентност) изтъкват, че не било правилно да наричаме Нашия Учител със светското Му име Петър Дънов, а трябвало да го назоваваме само с духовното му прозвище Беинса Дуно. Причината за това била, че след като духовният водач Беинса Дуно се вселил в тялото на Петър Дънов, то последният вече не съществувал, понеже неговите духовна и душевна същности, са напуснали това физическо тяло, което по-рано им е принадлежало. Тоест след Вселяването, организмът на Учителя се обитавал от новия дух Беинса Дуно, а Петър Дънов е само благороден "простосмъртен", който е отстъпил тялото си на по-висша душевност и се е отдръпнал в отвъдното. Също така по време на мисионерската дейност на Учителя, въплътена в Неговото тяло била духовната същност на Беинса Дуно, която вече не била Петър Дънов и нямала нищо общо с Него.

    Проблем е, че хора от академичните среди, се опитват да доказват тази своя "хипотеза" и да я утвърждават в "теза".

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

    Те се позовават на спомен, свързан с Учителя. В този спомен, Учителя бил сред свои последователи и видял стар познат от родното си селище, който го нарекъл с малкото Му име "Петър". Тогава Беинса Дуно казал на последователите си, че не познава този съселянин, защото съселянинът е бил познат на Петър Дънов, но е непознат за Беинса Дуно. Затова човекът от родното място на Учителя се обръщал към Него с малкото Му име. Този човек не знаел, че обикновеният смъртен Петър Дънов се е превърнал в Учителя Беинса Дуно. 

    Аз цитирам горе описаното "доказателство" на "тезата" по памет от източника, на който се натъкнах преди време. Но не желая да цитирам самия източник, нито тази академична личност, която според мен, поради недостатъчна осведоменост, създава подобна "теза'', а в последствие я "доказва" и вероятно разчита на академическия си авторитет, за да бъде тезата "приета" от хората. 

   Предмет на настоящото есе не е да нападаме онези, които поради незнание са допуснали грешка и са създали догма, а да опровергаем догмата, за да не бъде считано Учението на Беинса Дуно за повърхностна секта. Целта на моя труд е да отхвърля чрез доказателства схващането, че Петър Дънов и Беинса Дуно не са едно и също лице, понеже след като висшата духовна същност Беинса Дуно се вселила в това тяло, нисшата същност Петър Дънов окончателно го напуснала. 

    В това отношение, вече имаме за пример християнството, което догмите превърнаха от вяра в религия, а ниският морал на свещенослужителите пороби християнската религия в Църковна институция. Днес виждаме, че Църквата с нищо не ползва вярващите в Христос и Неговото Учение. Затова не бива да допускаме създаването на догми в Учението на Учителя Петър Дънов. Нека имаме предвид, че то още не е успяло да се утвърди, разпространи и въздейства с пълните си потенциал и сила. 

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

     Като начало да анализираме примера за съселянина на Дънов. Опитът да се докаже новопоявилата се "теза", се основава на факта, че самият Учител не помнел да е имал такъв съселянин. Причината е, че този човек бил познат на Петър Дънов, който вече не обитавал тялото си, а не на вселения на негово място Беинса Дуно. 

    Добре ни е известно, че Учителя умее да се изразява метафорично и алегорично. А дали не е възможно и в този случай Беинса Дуно да се е изразил символично, за да предаде специфичен смисъл на цялата ситуация. Сигурно Той е искал да подскаже на учениците си, че съществуването, което е водел като обикновен човек със светско име Петър Дънов, се е извисило в духовния живот на посвещаващ мисионер и Миров Учител с висок ранг и висше звание Беинса Дуно. Може би в този момент Учителя е имал предвид, че за човечеството от масите, (в това число и неговият съселянин) Той винаги ще се помни като обикновения човек Петър Дънов, който с нищо не се отличава от повечето хора. Защото хората с масово съзнание са непробудени души и нямат достъп до Божественото познание. Но духовно еволюиралият Петър Дънов, в качеството си на Мировия Учител Беинса Дуно, има задачата да остави на Земята за подготвените души, обновено и възстановено Христовото Учение. С една дума Учителя е имал предвид, че простосмъртните винаги ще помнят и познават човека Петър Дънов, а търсачите на Истината и желаещите да се просветлят ще се докосват до превъплъщението на личността Дънов в адепта Беинса Дуно -  Учител за цялото човечество.

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) със своята цигулка

      Мисля, че е наложително да прекратя моите разсъждения относно спомени за погрешно разбрана действителност в нечии източници на информация и да потърся реални доказателства за възможността по принцип да съществува подобна трансформация: една духовна същност да напусне физическото си тяло и на нейно място да се всели друга, от по-висока йерархия, и изцяло да я замести. И дали при тези обстоятелства, е възможно новите дух и душа да съжителстват успешно със старото физическо тяло, като го ползват за възвишени каузи.

     Понеже в своята специфика, Учението на Мировия Учител Дънов функционира като окултна школа прецених, че е логично да търся доказателство за моята теза, (че Петър Дънов и Беинса Дуно са един човек, завърнал се в своята божественост) като ползвам трудовете на окултистите и по-точно трактатите на основоположника на окултната медицина д-р Жерар Анкос Папюс. За съжаление, неговите изследвания не са преведени на български език. Частичен превод от тях присъства в окултните лекции на преводача на древни книги Мария Арабаджиева. Ето защо, реших да се обоснова чрез нейна лекция. Но целта ми не е да ползвам идеите и вижданията на Арабаджиева, които са предмет на изследването ѝ. Стремя се да употребя макар и частично направения от М. Арабаджиева конкретен превод на трудовете на д-р Папюс относно идеята за прераждането. Тази преведена информация на Жерар Анкос, служи за ориентир при какви обстоятелства и кога духът и душата на даден човек, могат да се въплътят или да напуснат физическото тяло на същия човек. 

Учителя П. Дънов в Рила

    Д-р Папюс твърди, че ''самата субстанция душа и божествен дух е еднаква за Вселената''. Но, ''когато влязат в материята като тела, те могат да се превърнат във всякакви разновидности..." (1, 19:07) (Виж 1 в използвани източници най-долу. 19:07 е кадърът, в който може да чуете този цитат.) 

   Според мен Жерар Анкос има предвид, че всички духовни и душевни същности са създадени от еднакъв изграждащ ги материал, но по отношение на качествените си характеристики тези субстанции са формирани конкретно и строго индивидуално. Това разбира се ясно проличава в многообразието при външния вид на най-материалното от 7-те тела на човека - физическото. Няма двама абсолютно еднакви индивида по характер, нрав и външност. Тази закономерност важи даже за еднояйчните близнаци - те носят макар и минимални отличителни белези. Затова, когато еднакво изградените субстанции на духа и душата се въплътят, те формират различни индивиди, а не колония от копия на един и същ образ. Физическото тяло е строго индивидуално за всеки човек, понеже е предназначено, както да осигурява пребиваването на духа и душата в гъстата материя, така и да онагледява (като огледало) личните същност и характристики на съответните душа и дух. Ето защо нашето физическо тяло е вид холограма, тоест холограмен образ на духа и душата, които го изпълват, оживяват и привеждат в движение. Нека читателят сам прецени дали е допустимо дадено физическо тяло, изградено по образ на носените от него дух и душа, да се отдели от тях и качествено да послужи по същия начин за образ на други дух и душа.

Учителя П. Дънов с последователи в Рила

      В лекцията на Арабаджиева (1), в кадър 22:51, се вижда схема, която изобразява следното становище на д-р Папюс: материята на физическото тяло, наречена "рупа" е центрирана в корема. Жизнената същност на душата - "жива", се намира в гърдите. Духът на физическото тяло - "линга шарира" обитава главата. (1, 22:51-24:00 е времетраенето между кадрите в лекцията, за което може да чуете цитирания текст.) Този цитат все още нищо не доказва от моята теза, но служи за пояснение на информацията, която следва. 

   Логично е да потърсим доказателство за това кога и как е възможно вселяване на духа и душата в човешкото тяло, като ползваме изводите на д-р Папюс за въплъщаване на духа и душата в ембриона при бременната жена. За целта, може да се ползва схемата в кадър 25:54 от лекцията. Според Жерар Анкос, "тялото на човека се формира като ембрион в тялото на майката". Малко преди да се роди, физическото тяло е абсолютно готово. Но "връзката със света се осъществява точно през корема на пъпната връв". Вече е създадено всичко от "жизнената сила" - "жива", тоест астралното му тяло. Както Папюс се изразява образно: "Апартаментите, в които ще обитава душата, вече са готови." Но са празни. (25:53-27:05) У мен възникват въпроси: Ако тялото на даден човек си смени душата, няма ли да се наложи да си изгради и ново астрално тяло? Дали е възможно старото астрално тяло да служи на друга душа с коренно различни качества от предходната? Или това е първият момент, в който се доказва, че конкретно физическо тяло е строго индивидуално изградено, за да послужи на точно определена душа, като я онагледи с холограмния си образ, съобразно личните ѝ качества и характеристики. 

    Според д-р Папюс, през деветте месеца като ембрион, човешкото тяло се подготвя "да приеме астралния принцип - душата и Божия принцип - духът". На дванадесетата седмица, "влиза в сила духовната същност на тялото". (25:53-27:05) Окултният лекар Жерар Анкос съобщава, че още в корема на майката, физическото тяло се подготвя за въплъщаването на душата и духа. А щом в дванадесетата седмица влиза в сила духовната същност на тялото, това означава, че тялото и неговата духовна същност са строго индивидуално обвързани в още в периода на бременността. Фактически, на физическо ниво, тялото изгражда нужната духовна същност, способна ефективно да послужи на духа и душата, на които им предстои да се въплътят в бъдещия човек. Тоест бременността е период на подготовка на ембриона за конкретни душа и дух, предварително определени за въплътяване в него след раждането. А според доктора, "ембрионът в момента на раждането му, не е истински човек. Не е дошла нито душата, нито духът." (27:18-27:25) 

Пентаграм на Учителя П. Дънов

Пентаграм на Учителя П. Дънов
(В Новата епоха на Водолея,
символът на пентаграма ще замести символа на кръста.)

       В резултат виждаме как уникално по себе си тяло, което не прилича на никое друго, преминава през дълъг период на създаване и развитие не само на своя личен облик, но и на своите индивидуални функции и качества, за да придобие ефективна ползваемост за своите духовна и душевна субстанции, за които предстои въплътяване в него. Това обстоятелство подсказва, че духът и душата не могат да са произволно и случайно избрани, щом въплътяването им се предхожда от дългата и обстойна подготовка, която разглежда д-р Жерар Анкос. А дали е допустимо в даден етап от живота на вече пълноценния човек, те да станат ненужни, при условие че тяхното тяло се е трудило, изграждайки специфични показатели, благодарение на които да им създаде точните необходими условия да съществуват и да се развиват по най-правилния и пълноценен за тях начин? Също, дали е възможно възрастен индивид, тепърва да започне да изгражда нови телесни структури и да обновява старите такива, за да послужи тази трансформация на напълно различни душа и дух? И може ли строго индивидуалната и лична духовна същност да се окаже недостатъчна и нефункционална за самото тяло? В края на краищата, е логично тялото да обслужва духа, а не обратното, затова е по-приемливо да се смени тялото с ново прераждане, отколкото да се смени духа на старото тяло. Няма как да върнем завършен и цялостен индивид в периода на ембрионалното му развитие, за да доразвива телесните си структури, с цел обслужване на нова духовна субстанция. Има нещо силно материалистично и деструктивно в тази идея за излишност на духа и душата и "висш замисъл" на "многофункционалното" физическо тяло.  Оказва се, че догмата и нейната защитна "теза", които се стремим да отхвърлим, поставят материята над духа, което клони към идеите на тъмните ложи.

Завета на Цветните лъчи на светлината, даден от Учителя П. Дънов
(В Епохата на Водолея, този завет ще стане част от Библията
и ще замести Новия завет, който е актуален за Епоха на Риби.)

По "Завета на цветните лъчи на светлината", худ. Венелин Пенчев

     Според д-р Папюс, "в момента на раждането, всичкото тяло е готово като материя и всичките части на човека могат да функционират, но реално не функционират като съвършено човешко същество". (28:06-28:25) Аз бих допълнила, че от ранна детска възраст до края на юношеството, се формират и започват да работят останалите 6 тела на човека. Според окултизма те са общо седем на брой - физическо, емоционално, ментално, интуитивно, духовно, душевно, божествено. Дали и колко от всичките 7 тела ще заработят, зависи от нивото на духовен напредък на човека. А сега читателят да си представи вселяване на нова духовно-душевна субстанция, която трябва да се обслужва от тези 7 тела, при положение, че те са сформирани да обслужват онези дух и душа, за които са се подготвяли още в ембрионалното развитие или детско-юношеския период на личността. 

     Д-р Жерар Анкос твърди, че ''всичко, което човекът, ембрионът получава, го получава благодарение на плацентата. Целевата връзка с духовния свят на Космоса се осъществява през плацентата. Това е изключително важно нещо, защото бидейки материално тяло, бъдещо съвършено същество, то все пак трябва да е в някакъв контакт с този Космос. И този контакт се осъществява чрез тази плацента, през майката. Тя абсорбира астралната сила от Космоса и тя дава от своя дух, който е в нея". (28:25-29:08) От този цитат можем да заключим, че нуждата от контакт с Космоса, макар и на ембрионално равнище, показва разумност в процеса на формиране ембриона. Следователно от окултна гледна точка, имаме духовно обусловен процес, подчинен на Законите във Вселената. Ролята на майката, която дарява част от своя дух на плода в нея, е да подпомогне ембрионалната връзка с Космоса. Тази роля е още едно доказателство, че процесът на формиране човешкото тяло в корема на майката, наистина е строго индивидуален, щом съдържа частица майчина душевност, която е способна да откликне и удовлетвори личните специфични особености  и индивидуални качества на бъдещото бебе. Тоест в собствения ни дух е закодирана част от духа на родната ни майка, а това вероятно се "отпечатва" посредством допълнителните нишки в структурата на ДНК, за които говорят духовните науки, но още не са открити от официалната светска наука. Мисля, че тази частица от духа на майката е "закодирана" във всички етапи от човешкото съществуване. Затова не разбирам, как духовна субстанция, която носи материал от родната майка, създала тялото, ще напусне това тяло и ще скъса всички връзки с него. Според мен духовната частица от майката би трябвало трайно да се обвързва с духовната същност на бебето и да му принадлежи, докато настъпи смъртта на порасналия от това бебе индивид. 

Свещеният танц Паневритмия, като висш космически ритъм,
в метод за динамична медитация, даден от Учителя П. Дънов

Свещеният танц Паневритмия, даден от Учителя П. Дънов

    Д-р Жерар Анкос твърди, че в ембриона, на който му предстои да се ражда, все още не функционират белите дробове, не функционира и астралното тяло. Те са изградени, но не са постаени в употреба. (31:08) Функционира центърът в корема през "тази външна среда, наречена пъпна връв". "А животът, жизнеността, все още не се е появил, а линга шарира, тоест духът съвсем не е дошъл." (32:17-32:45)

   Папюс обяснява, че в момента на раждане, първото нещо, което трябва да се случи - това е детето да погълне въздуха. В "този момент всъщност започва задействането на белите му дробове". Тогава детето се ражда за земния живот и се свързва с астралната сила на Космоса, поемайки въздуха през атмосферата. "Детето умира за живота в утробата, тоест чист материален живот, и се ражда за космическия астрален план." Влиза "жизнената сила" - душата. "Задейства се вече движението на белите дробове и в гърдите се появява душата." (32:45-34:03) 

     Наблюдателният читател се досеща, че няма начин възрастен индивид с вече изградени и функциониращи 7 тела, да се завърне и оживее за материалния живот в утробата, с цел да получи нов дух от Вселената. Този факт се обуславя и от следното обстоятелство, изтъкнато от Жерар Анкос: детето "замества майчината пъпна връв с астрална пъпна връв". Моделът на свързване с ''дихателните канали през белите дробове", прави връзка с голямата майка - Вселената". (34:17-34:45) "В момента, в който се появява душата, е първото дихание."(35:24-35:30) 

     С въплътяването на душата, се заражда "върховният принцип на човешкото същество". Но духът още не е въплътен, защото детето още не е отворило очите си. "Първото отваряне към света чрез очите, всъщност означава, че Духът Божий е в него." (39:30-40:13)

Паневритмия на зазоряване
(Зората е мистична и невъзможна за изобразяване от художник.
Тя е по-силна и от изгрева, и от залеза.)

    Разглеждайки обстойно ембрионалния път на развитие и раждането на човека доказахме, че въплътяването на душата и вселяването на духа в човешкото тяло не е механичен и прост процес, който да може да се осъществи неколкократно в периода на човешкия живот. 

    Приведените от д-р Папюс факти, са потвърждение за сложна система от обстоятелства и ситуации, които действат точно и методично, за да може едно тяло да достигне нужното ниво на оформяне и развитие, с цел да получи в дар от Вселената определените за него духовна и душевна субстанции. Благодарение на тях то оживява. Или за всяко тяло са предназначени конкретни душа и дух. Ето защо, за мен разбиранията на някои хора, че въплътените в дадено тяло душа и дух, могат да се оттеглят и да отстъпят мястото си на по-извисени от тях духовни същности, са схващания на хора, които са недостатъчно информирани, некомпетентни и повърхностно запознати с окултната наука. 

    Самият Папюс се придържа към "световния вселенски принцип", че ''всяко ново минаване на нов етап на еволюция се осъзнава като край на предишния". (30:28-30:36) Но този принцип едва ли означава, че еволюцията води до самопогребване на досегашната духовна същност, за да се зароди нова по-висша. Вече доказахме това чрез процесите, които съпътстват ембрионалното развитие и зараждането на човека. Нека потърсим доказателства за настоящото изследване и в процесите, съпътстващи смъртта и разграждането на тялото. 

    Според д-р Жерар Анкос, при настъпване на смъртта, процесът е обратен - "първи си отива духът и изчезва нагоре, след това си отива душата, а тялото остава на земята, за да се превърне в това, от което е произлязло". (52:33-52:46) В кадър 52:33 от лекцията на М. Арабаджиева (1), е поместена схема, описваща цитирания текст. 

Гробът на Учителя П. Дънов

Гробът на Учителя П. Дънов

       Д-р Папюс казва, че "когато настъпва феномена на смъртта", протичат следните "фази": "Съзнанието, което е волята, което е интелекта, се маха." "Това е моментът, в който изведнъж усещате, че пред вас вече го няма човека." (55:08-55:32) От това мнение на Жерар Анкос следва да уточним, че смъртта може да настъпи мигновено, изведнъж. Но тя може да настъпва и бавно, полека в продължение на известен период от време. Примерно, подобно явление наблюдаваме при възрастни хора, болни от деменция. Те не са способни на съзнателна комуникация и понякога се залежават на легло до смъртта си. В тяхното физическо тяло все още пребивава душата, но духът се е оттеглил. Затова докторът отбелязва, че "изчезването на каквато и да е комуникация със съзнанието на човека означава, че духът вече го няма. Тоест това е истинската смърт, защото човешкото същество е човек със съзнанието си, с тази същност ''дух". (55:48-56:10)

     Вижданията на Папюс относно смъртта, идеално пасват на догмата как духът си заминава, а човекът остава жив, заради душата пребиваваща в него. Дали не би могло, в този момент, в тялото да се всели нов дух, който да продължи пълноценния човешки живот, в синхрон със старите душа и тяло? Тази концепция следва да бъде окончателно преодоляна, заради още едно обстоятелство, което според лекаря, съпътства обстоятелството "смърт". 

    Жерар Анкос твърди, че когато духът си отиде, "започва постепенно охлаждане на тялото". Това охлаждане е в посока от изстиване на крайниците към изстиване на гърдите. Когато гърдите изстинат, "настъпва смъртта на душата". "Никаква смърт не е настъпила до момента, в който човекът не спира да диша." "Защото с първия дъх, човекът се свързва с космическата астрална сила. Когато спира да диша, той изключва тази пълна астрална връзка." (57:05-58:12) 

Чешмата в градината на Учителя П. Дънов

     Думите на Жерар Анкос показват, че ако духът напусне тялото, то още не е мъртво, но е в необратим процес на умиране. Изстине ли тялото, душата го напуска окончателно. Настъпва смъртта. 

    Тази теза може да се обясни с частните случаи при хора в клинична смърт, които се излъчват от телата си и се наблюдават от горе. При тях част от духовната субстанция се оттегля, но друга част от нея остава в тялото, за да поддържа топлината и живота в него. По принцип, оттегли ли се духът окончателно, той активира процеса на оттегляне на душата.  

    В тази връзка д-р Папюс обяснява, че душата е "междинен принцип" между духа и тялото. След като напусне физическото тяло, тя "временно не се оттегля" и "остава извън човека известно време". (59:21-59:35)

   Защо на практика се случва това? Според д-р Жерар Анкос, душата "се раздвоява в този момент". "Долната ѝ част - низшата, заедно с тялото на човека, тръгва надолу. Докато висшата ѝ част е увлечена с духа нагоре. Настъпва странно нещо за душата - тя е раздвоена." (1:00:05-1:00:24)

    Благодарение на последния цитат, става ясно, че когато духът напусне тялото, той увлича със себе си и висшата душевна същност. В тялото остава само примитивната част от душата. Затова ако на мястото на стария дух се всели нов, той ще завари непълната душа, част от която си е отишла, необратимо привлечена от старата духовна субстанция. Ето как смъртта на човешкото тяло, като процес на протичане, също е доказателство, че индивидът не може да си смени духовната същност просто така. Духът и душата са в дълбока симбиоза със своето тяло. Затова духът, душата и тялото на една личност, не могат да бъдат разделени и разединени. Те са цялост, която формира човека.

    Определено някои читатели биха ме критикували, че сравнявам божествената същност на Учителя Дънов с периодите на развитие при телата на обикновените хора. Да, Учителя наистина е божество, тоест същност, завърнала се в своята божественост. Но все пак Той слезе на Земята в човешки облик, макар клетките на тялото му да са били изградени изцяло от светлина. И първо е бил роден от човешката си майка, а след вселяването на божествената същност в Него, се е родил за втори път от Бога. Затова моето изследване не противоречи на идеята, че Беинса Дуно се е родил от Бога. Обаче няма как да твърдим, че понеже Учителя е божествен, Той не е съществувал сред човечеството с плътско тяло. Всички са го виждали да консумира храна и течности. С духовното си тяло ли е вършил това?

    От трактатите на д-р Жерар Анкос Папюс следва, че раждането и смъртта са основни процеси в човешкия организъм и имат ролята на вход и изход спрямо жизнените процеси. Тези процеси изразяват срастването и съвместимостта едно в друго на основните градивни елементи дух, душа, тяло. Понеже душата е "междинна връзка" за духа и тялото в човека, то духът не може без душата, а душата не може без тялото. Затова в смъртта душата се "раздвоява" и проявява своята двойнствена природа. Причината е, че от окултна гледна точка, духът е мъжкото начало в човека и се бележи с 1, понеже е божествен, а Бог е "Първият". Духът винаги е цялостен и обединяващ съставните части на човека. Душата е женското човешко начало. Тя се маркира с 2, защото е подвластна на "раздвояване". Но тя също е връзката на духа с тялото - на Божественото с тленното, на духовното с материалното. Физическото тяло - 3, е материален продукт, който се ражда при съчетание на мъжкия и женския принцип, тоест на духа с душата 1+2, както в божествен план чрез духовните субстанции на родителите, така и в материята чрез тяхната плът. Оказва се, че материалното тяло е рожба на духа и душата на човека. Стигаме до извод, че в ембрионалния период, тялото се създава такова, че да може да послужи на духа и душата. Затова те са водещите градивни елементи в човека, на които седемте човешки тела са подчинени, а не обратното - духът и душата да са подчинени на тялото.

Рила

     Ето защо във връзката дух, душа, тяло има триединство, понеже те са непрекъснато обединени и взаимодействащи, като изграждат цялостния човек. Следователно те са подчинени на Закона за Тернера. Законът се онагледява с примера Дух (баща) - 1, Душа (майка) - 2 и Тяло (дете) - 3. Именно Законът за Тернера, заложен в триединството на духа, душата и тялото, показва че не може да се прекъсне строго индивидуалната уникална връзка между тях, по каквито и да било причини. Като че ли ни се струва, че тялото ражда духовно-душевната субстанция. Така е само на пръв поглед, но е обратното; според гореспоменатия закон, духът и душата раждат тялото, затова на физическо равнище в гъстата материя, ембрионът задълбочено се подготвя за тяхното вселяване. Това е още една причина, поради която не е възможно физическо тяло, създадено за конкретни дух и душа, да се ползва от други духовни същности. Отново може да се обосновем с примера за баща, майка и дете: ако даден баща и дадена майка родят свое дете, в нито един момент, то не може да смени родителите си. Дори да го отгледат други хора, макар те да са много грижовни, няма как да му станат биологични родители. 

    В крайна сметка, стигаме до окончателния въпрос "Как обикновеният човек Петър Дънов е постигнал ранг на висш посветен адепт от ниво "старец" и е станал Мировия Учител Беинса Дуно?" Понеже подобен процес е алхимичен, а алхимията като наука изучава превъплъщенията от едни същности в други, задавам въпроса и от алхимична гледна точка: "Как се е осъществила трансмутацията на обикновеното съзнание на човека Петър Дънов в божество със силно развито свръхсъзнание, наречен Беинса Дуно?

     Ако Учителя беше жив, лесно щяхме да получим отговор директно от него, като пряк източник на тази информация. За съжаление днес няма как да го попитаме какво мисли Той по този въпрос. Но за наша радост, като божество с най-висок ранг, Той поставя на Земята свои наместници, чрез които косвено продължава да развива дейността си за човечеството, макар че вече пребивава в Отвъдното. Днешният наместник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) е Елеазар Хараш (Петьо Йорданов). (2) Мисля, че той е най-подходящият посветен, който може да даде доказателство, защо Петър Дънов и Беинса Дуно са един и същи човек, понеже самият Елеазар Хараш е получил духовното си име от Учителя Дънов. (2)

Елеазар Хараш

    В интервю за предаването "Портал 12", журналистът Борислав Борисов, задава въпрос на Елеазар Хараш: "В тридесет и втората година на Христос, се случва въплъщаването на Духа. По този начин ли се случва и въплъщаването при Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)? Принципът същият ли е? (3, 16:00-16:17)

   Хараш отговаря утвърдително, че "принципът е един и същ", като пояснява, че в думата "принцип", като понятие, няма никакви изключения. (3, 16:17-16:31) След това наместникът на Учителя обяснява самия процес на вселяване на Духа, който се е осъществил при Учителя, но е общовалиден за всички адепти от Неговия ранг: "Думата "принцип" означава сама по себе си велико вселяване. В момента на вселяването, Бог дарява Духа си и усилва твоя дух с изначалната си сила. Значи, ти имаш дух и сила, но Той го усилва. Това е принципът Вселяване." (16:40-16:55)

    Обяснението на Хараш е опростено, лесно възприемливо и красноречиво. Неговите думи потвърждават нашата теза, че духът и душата не могат да напуснат и са строго принадлежащи на своето физическо тяло, както и на останалите тела, градящи пълния човешки организъм. Духовното извисяване на човека може да се постигне, когато той е готов в еволюционното си развитие. Тогава собственият дух се усилва от Духа на Бога. На практика Духът на Бога допълва с качества и свръхспособности човешкия дух и по този начин засилва неговата мощ. Като последица се усилва божествеността на собствения дух и човек става божество. Затова можем да кажем за адепта, че той е успял да се завърне в своята божественост. Предполагам, че в усиления човешки дух, Божествената искра работи и твори по-интензивно. Затова този човек вече не е от обикновеното простосмъртно човечество, най-малко заради разширението на неговото свръхсъзнание. 

    Поради тази особеност считам, че наименованието "Миров Учител", което получава Дънов, е напълно подходящо и достойно за неговата извисеност и за достигнатия му ранг. Мисля, че моите съждения горе са обективно доказателство как обикновеният смъртен Петър Дънов, се е превърнал във възкръснал от тленното адепт и Миров Учител, запазвайки пълната си самоличност. Спокойно може да отстояваме, че Петър Дънов и Беинса Дуно са една личност, една и съща дълбоко одухотворена същност. Единствената разлика е следната: Петър Дънов е светското рождено име на Учителя, а Беинса Дуно е неговата духовна титла, с получаването на която се е родил от Бога и заживял в едно с Божия Дух. С титлата  Си, Той е познат сред своите последователи и просветлени, а със светското Му име го познава обикновеното човечество.

    В същото интервю, Б. Борисов задава още един въпрос (който е интересен за темата на нашето есе) към своя посветен събеседник: След вселяването на Духа в Учителя, Той пише послание към своя народ. Това послание завършва с думите: "Аз съм Елохим Господен." "Какво означава това?" (17:25-17:46) Според Елеазар Хараш, думите "Аз съм Елохим Господен.", носят смисъл на "Аз и Отец Ми - Едно сме", "Аз съм от Древното Единство"... (17:46-17:50) Хараш обяснява, че с тези Свои думи Беинса Дуно е имал предвид, че в Небесната йерархия, Той е на най-висшето ниво "Старец". Старците, изхождайки от "древното единство", "могат да кажат нещо съществено", без да изнасят "проповеди", защото "Истината не е проповед". (18:05-18:15)

    Към края на настоящото есе, да поразсъждаваме самостоятелно, без да намесваме ничие друго мнение или авторитетно становище. От гледна точка на обикновените хора, може да установим защо Учителя с име Петър Дънов, в даден момент от живота си добива второ име - Беинса Дуно. Достатъчно е да обърнем поглед назад към миналото, за да видим аналогични ситуации от древността, които са се случвали и на другите Учители на човечеството: Сидхарта Гаутама е получил духовната си титла "Буда" след посвещение. Вероятно значението на титлата "буда" има връзка с корена на българската дума "будя", "буден", понеже (както наскоро новаторите в историческата наука установиха) българският език е от древните езици, един от най-старите езици в света и най-старият на Балканите и Европа. 

   Друг пример е Божественият Иисус Христос. Човекът със светско име Иисус е получил духовната си титла Христос, пак след посвещение и тя означава "кръст", "помазан", ''помазаник". 

   Конкретен пример съществува в настоящето, днес, защото Петьо Йорданов - просветленият и посветен съвременен наместник на Беинса Дуно тук на Земята, точно от Учителя е получил своята духовна титла Елеазар Хараш. 

  Тогава защо Мировият Учител Беинса Дуно да е изключение? Очевидно е, че Петър Дънов е получил духовната титла Беинса Дуно след посвещение чрез Божиите слова: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?" На тях Учителя отговаря: "Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на Земята!"  "Тогава Христовият Дух се вселява в Него." (4) 

   Титлата "Беинса Дуно" е носител на следните значения в духовен мащаб: "Учителя на Любовта", "Миров Учител" (от санскрит), "Този, който носи Истината с Любов", "Този, който носи доброто чрез словото" (5)

   Дори е направен опит за кодиране на тази духовна титла чрез значението на лексиката в българския език: Бе-ин-са Ду-но: ДУми НОви, а началната сричка БЕ се интерпретира като "белият" или "бел". (5)

   Освен с прозвището Беинса Дуно, Учителят е бил наричан и с по-дългата форма "Пиер Беинса Дуно". Според мен думата "пиер" съответства на думата "камък" - "pierre" във френския език. Знаем, че малкото име на Учителя - Петър, също означава "камък" на гръцки и това значение може да се интерпретира в смисъл на "крайъгълен камък", "основа". 

Учителя П. Дънов пред входа на Агарта в Рила

Географска карта на държавата Агарта, със столица Шамбала в кухината на Земното кълбо.
(Земното ядро е централното вътрешно Слънце на планетата.
В Агарта живее духовно напреднала човешка цивилизация.)

    

     Трябва да поясня, че всяка човешка душа, преродена на Земята, без никакви изключения, притежава общо 3 наименувания. 
     Още при раждането си човек добива рождено светско име, което по принцип се дава от родната му майка. С това светско име се маркира периода на настоящата инкарнация на човека на Земята. 

    Спрямо отвъдният свят обаче, всички души носят духовни титли. Тези титли се определят според ранга на духовното им предназначение и развитие. За пример, духовната титла "Аугуст Дилейн" ("August Delain") може да се преведе чрез лексиката на западните езици от латинската езикова група, конкретно френски. На всички западни езици думата "august" означава "велик". А частта от титлата "Delain", съдържа доста варианти за превод, понеже има сложен произход от английския глагол "delay", чийто корен е в средновековния английски и идва от старофренския глагол "delayer". Затова "Delain" би могло да се преведе като "закъснял", "отложен", "забавен", "задържан". Казано накратко "Аугуст Дилейн" означава "Великия Закъснял".  Понеже не става дума за лично име, а за титла, бележеща степен в духовната йерархия, логично е много хора с различни светски имена да притежават една и съща титла - примерно Аугуст Дилейн. 

    Освен светско име и духовна титла, всяка човешка душа, носи лично индивидуално име. То съществува независимо от времето и пространството, но валидно за безпределността и вечността. Това е изначалното име, което предполагам всяка душа получава от Създателя, в момента на нейното създаване и излъчване от Бога. Това име е константа, която само малцина дълбоко посветени успяват да научат или да си спомнят, като вид откровение, докато са въплътени на планетата в изпълнение на духовната си мисия. Един от тях е Учителя Петър Дънов. Носят се слухове, че малцина посветени знаят неговото трето тайно име. 

    Като цяло, да познаваме личното име на нашата душа е опасно за нас, ако не сме стигнали нужното ниво на духовна еволюция. Според мен, личното име на душата притежава специфични звуков образ и съчетание от звукове. Затова те излъчват  мощни вибрации. Ето защо, ако някой знае вечното име на нечия душа, той може преднамерено или непреднамерено да ѝ навреди. Дори е опасно за самия човек да знае третото си тайно име, тъй като може сам да си навреди без да иска и да се препъне в развитието си. 

   Обикновено хората, които се стремят към духовен живот и са верни на Бога, чрез откровение свише, узнават второто си име, тоест титлата на духа им. Тази титла им предоставя насочваща информация за тях самите, както и ориентир в какво да наблегнат, за да се развиват правилно в духовността. 

   Също съм на мнение, че светското име за конкретната инкарнация на дадена душа не бива да се омаловажава и пренебрегва. Според мен то носи ценни данни за това какво в конкретното прераждане успяват да постигнат духът и душата на този човек и доколко то е значимо за вечността. Всяка инкарнация е училище и допринася полза за резултатите в него. Дадено превъплъщение е частица от дългия процес на множество прераждания, през които минаваме всички, за да се повдигнем духовно и да се завърнем в Духа на Бога.

   Ако омаловажаваме светските имена, които носим в настоящето днес, това означава, че подценяваме проблемите, които сме преодолели, житейските задачи, които сме решили, пътя на развитие който сме изминали, докато сме живели в това физическо тяло, с настоящото рождено име. Нашето тяло е дом и убежище за духовната ни същност, докато тя пребивава в най-гъстата материя. Затова трябва да го ценим, като голям скъпо струващ капитал, предоставен ни от Създателя.

    Именно в Неговата съвременна инкарнация, Духът с титла Беинса Дуно, донесе на човечеството обновеното Христово Учение и даде нови насоки за правилно развитие на хората от Новата епоха. Всичко това бе постигнато от Духа с титла Беинса Дуно, докато Той беше в скорошната си инкарнация на Земята и носеше уникалното за това прераждане име Петър Дънов. Нито Той отново ще изживее същото земно съществуване, нито отново ще се прероди с това рождено име някога. Обаче точно името Петър Дънов, го отличава не само от другите хора, които имат собствени имена, но го отличава и от Неговите предходни инкарнации, в които е носил други светски имена, имал е различни мисии от днешната и е постигал други резултати. 

   Затова светското име на човека е уникално за настоящото земно съществуване и служи за отбелязване, надписване на конкретна инкарнация в общия цикъл превъплъщения, през които минава душата. 

   Към края на това есе, за да обоснова последните ми разсъждения и изводи, още за да завърша настоящия труд, отново използвам мисъл на Елеазар Хараш. Мисълта има отношение към третото, най-дълбоко и индивидуално име на всяка душа в нейната непреходност: 

   "Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното. 

    "Само докоснатият се завръща в Дълбините си."

Първия Старец

     


Използвани източници:

1. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 3 - 18.02.2018, You Tube:
https://www.youtube.com/watch?v=Ead22TqPxLo&t=1560s

2. Хараш, Ел., Личности, Портал 12, сайт:
https://portal12.bg/lichnosti/eleazar-harash

3. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Христос живее в единство с Божията сила (22.12.2017), интервю с Елеазар Хараш, Портал 12, You Tube: 
https://www.youtube.com/watch?v=mXA4zJvvtbI&t=2089s

4. beinsaduno.bg 

1912_08_15_2 Учителя дава "Завета на цветните лъчи", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

5. www.beinsadouno.com, Произход на духовното име на Учителя, Порталът към съзнателен живот, Форуми

6. Елеазар Хараш - Чистото Слово, страница, Facebook:

https://www.facebook.com/EleazarHarashSilaSlovo/photos/a.2036584906616589.1073741829.2036205673321179/2052071518401261/?type=3&theater

Скритото познание и значението на символите в песента "The Surprising" ("Неочакваното") от албума "inFinite", 2017 на рок група Дийп Пърпъл

снимка 1

рок група Дийп Пърпъл

Преди да прочетете настоящото изследване, е желателно да чуете песента и да прочетете превода на нейния текст:

Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон
или смъртната целувка на Юда в нощта,
а се усети толкова надалеч отвъд синия хоризонт,
изкушавайки ме с насладата която пренесе.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Ела с мен!”
 

Там аз сънувах, докато съм буден,
достигайки нещо в небето,
но не можех да контролирам това трепетно чувство.
Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно. 
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Нещо би могъл да видиш.”
 

Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.
Всичко потъмня в онзи августовски ден.
И затъмнението беше някъде от другата страна,
но аз бях от страната на страха.
И тогава един ангел пое ръката ми и рече:
„Ела с мен!”

На 17.11.2017г. рок група Дийп Пърпъл осъществи Златно издание на своя нов албум "inFinite" ("инФънит"). 

    Относно този албум, вниманието ми бе привлечено от песента "The Surprising" ("Неочакваното"). Причината е специфичното послание, което открих в основния символ, използван в тази песен. Символът илюстрира логото на групата - "dp" и е изобразен върху обложката на албума: 

снимка 2

обложка на албума "инФънит"

   Символът е използван още в клипа на песента "Неочакваното", за да обозначи биографията на групата, която е представена като сложна за разгадаване траектория. В настоящия видеоклип, тази траектория е измината от един кораб, на който пътуват и свирят музикантите от Дийп Пърпъл, за да изминат биографията на своята рок кариера.
1. Значение на символите в песента.
Понеже символът върху обложката на албума е водещ за песента "Неочакваното", ще започна тълкуването на скрития смисъл в творбата от този символ. 

фигура 1

За всички почитатели на Дийп Пърпъл е ясно, че от фонетична гледна точка, сложната крива линия на фиг.1 съдържа в себе си латинските букви "d" и "p", които заедно записват логото на бандата. 

      Също така, вече казахме, че от геометрична гледна точка, тази крива с начало и край, които се губят в хоризонта, обозначава пътя изминат от плаващия кораб с музикантите. Кривата представлява биографичната история на легендарните Дийп Пърпъл от началото на създаването ѝ до момента, до който тя ще продължи да съществува. Затова върху кораба на групата е записано 1968 - 20?!

      Сложната крива е съставена от 3 елемента:

• начало - права линия;
• среда - сложна крива (фиг.2);

фигура 2

• край - права линия, повтаряща началото като траектория.

     Ако се вгледаме по-внимателно в тази сложно съставена крива, ще забележим, че нейните начало и край са само условни; началото започва от безначалието, а краят продължава в безкрая. (фиг. 1) Като използваме въображението си, можем да видим кривата като двупосочен лъч със сложно симетрично криво образувание в средата. Като всеки лъч, и този е безграничен в посоките, в които се проектира. (фиг.3) 

фигура 3

   Да подложим на обстоен анализ средната част със сложна крива. (фиг.2)  Тя наподобява хоризонтална осмица, която е еквивалентна на знака за безкрайност. По траекториите на цифрата на числото 8 и знака, с който бележим безкрайността, можем да се движим като "в омагьосан кръг", без да ги напускаме. (фиг.4)

фигура 4

Сложно съставената крива, обаче не е затворена в себе си, както  са осмицата и знака безкрайност. (фиг.1) В тази крива забелязваме двупосочно отворена траектория. След като я изминем, можем да продължим както към условния край, така и към условното начало. Същевременно, можем да се върнем назад и отново да влезем и се движим в пътя на сложната симетрична крива. Тези действия по траекторията на кривата, можем да вършим безброй пъти относно астрономическото време, тоест без ограничение във времето. Не сме ограничени и в дължината на индивидуалния път. Може да обикаляме толкова дълго, колкото поискаме. Тази дължина може да бъде от всякаква мярка, защото началото и края на кривата са условни и безгранични. Затова ние задължително, рано или късно, стигаме до изход от сложно съставената крива - независимо по посока на нейния край или по посока на нейното начало.

    Кривата линия, бележеща логото "dp", още ни предпазва от опасност като влезем в траекторията й, тази траектория да се окаже безизходна и да ни подложи на безкрайни въртеливи движения, неограничени във времето. Тоест тук ефектът "порочен кръг" е преодолян. 
     Ако изхождаме от описаните вече свойства на сложно съставената крива, можем да обобщим, че тя притежава и свойство цикличност, което е характерно за образувания със спираловидна форма. (фиг.5)

фигура 5

   Цикличността като свойство допринася за развитие на необходимите качества, които да доведат до духовен прогрес на индивида, тоест да го направят по-добър човек. Така е, понеже когато се възползваме от свойството цикличност, преминаваме през различни етапи, от които винаги намираме изход. Но въпреки това, можем да се завърнем към дадена точка в изминатия път, когато пожелаем във времето. Разбира се, тази трактовка е доста теоретична и понякога може да претърпи промени, ако има допълнителни обстоятелства, усложняващи ситуацията. 
      И все пак, когато отново преминаваме през вече позната и преодолявана от нас траектория, имаме по-богат опит, по-зрели сме, владеем повече знания. 
    Тази особеност за спираловидно натрупване на знания, допринася за извършване на множество повторения на цикъла, като всяко следващо повторение, е с по-обогатен опит от предходното. Ето защо всяко повтаряне, макар да се извършва на една и съща позната част от пътя, е различно от другите и уникално за себе си, понеже всеки път се основава на качествено различна степен на житейски опит. През целия ни живот, опитът от него се променя с всяка измината минута, от момента на раждане до последната секунда живот. 
    Предполагам, че обясненията по-горе са достатъчно изчерпателни, за да може читателят да долови свойствата на спиралата и спираловидното въртене. (фиг.5)
      В разглеждания от нас символ върху обложката на албума "инФънит" (снимка 2, фиг.1), цикличното свойство на спиралата (фиг.5), е умело съчетано със свойството безкрайност в траекторията на осмицата и знака безкрайност. (фиг.4) Чрез съчетанието на тези 2 свойства, става успешно преодоляването на вечното въртене в траекторията на един и същ затворен символ, без възможност за изход. Освен цифрата на осмицата и знака безкрайност, пример за това е окръжността, кръгът. От тук идва метафората "омагьосан кръг", защото непрестанно се обикаля и няма изход.
     За символа от обложката, с който се изобразява логото "dp", можем да кажем, че притежава обединени в едно и  взаимодействащи си цикличност и безкрайност.  Поради това смея да твърдя, че при този символ (фиг.1), наблюдаваме постъпателно и възходящо кондензиране на теоретично познание и практически опит по пътя на живота. Според мен този метод е аналогичен на метода за спираловидно натрупване на познания, който активно се ползва  в сферата на обучението в традиционната образователна система. 
     Предлагам, за повече яснота, макар и с мои думи, да опиша структурата на този метод: 

• овладяване на знание 1;
• повторение и затвърдяване на знание 1;
• овладяване на знание 2, което допълва знание 1;
• повторение и затвърдяване на знания 1 и 2 в единство и взаимодействие;
• овладяване на знание 3, което допълва знание 2;
• повторение и затвърдяване на знания 1, 2 и 3 в единство и взаимодействие и т. н. 

    Тази структура е безкрайна като проекция във времето и пространството, също както формата на спиралата, чиито свойства носи.  Този спираловиден метод на обучение, доказва максимата, че "повторението е майка на знанието". При метода се постига възходяща градация, чрез която се осъществява самото натрупване на знания и опит. 

     Някои читатели, могат да ме обвинят, че много се отклоних от темата за основния символ, с който бележим логото "dp". Но аз си позволих всички тези пояснения за спираловидния метод, с цел да докажа, че когато обединим свойството спираловидност със свойството безкрайност (и двете се съдържат в основния символ (сн.2, фиг.1)), получаваме следната нагледна фигура: 

фигура 6

Спирала на Златното сечение

   В златното сечение (като основа на спираловидната форма в природата) забелязваме непрекъснато поетапно въртеливо движение, като всеки нов етап е запазил и носи информацията на предния, съчетана с нова такава. 

    Ето защо, според мен, символът върху обложката на "инФънит" (фиг.1) е не само симетричен. Неговата сложна крива е изобразена съобразно златното сечение и няма как да не е изчислена по Фибоначи. Тъй като за създаването на символа на логото "dp" на група Дийп Пърпъл са използвани познания от свещените алгебра и геометрия, каквито са златното сечение и съответната за него сметка чрез числото на Фибоначи, то няма как да отхвърлим твърдението, че символът от обложката на албума е свещен. (сн.2, фиг.1) И тук е мястото да поясня, за тези, които обвиняват Пърпъл в плагиатство, понеже взели символа от идеята в друг албум на друга група. Това е древен символ, който е измислен много отдавна. Дийп Пърпъл и всеки друг, който би го ползвал, просто го "преписват" от някакъв древен източник.

     Нататък в настоящото изследване, ще се позова на някои съждения на писатели езотерици. Техните знания имат отношение по-скоро към хоризонталната осмица и знака за безкрайност, които се бележат с един и същ символ. (фиг.4) Но въпреки това, техните мисли обогатяват разсъжденията и обобщенията, които направихме до момента в това есе.

     В интервю, езотеричната писателка и гадателка Мариана Везнева показва интересен символ от житните кръгове. (С 36:48-37:18 бележим времевия интервал, в който можем да чуем и видим  съответната информация в интервюто.) Това са изображения в полята, за които всички сме чували, че са направени от извънземен разум. Вижте образа на символа, който гадателката показва. Този образ едновременно наподобява осмица, спирала и вплетени една в друга окръжности. Според Везнева, символът на осмица в светло и тъмно, ни показва "вечния кръговрат". (Виж източник 1 най-долу, 36:48-37:18) 

     На друго място в същото интервю, писателката обяснява: "Вечният кръговрат, който представлява една осмица - една част във физическия свят, след това смърт, и в духовния свят - втората част..." (22:28-22:39) Ако онагледим това разяснение, получаваме съответна схема. (фиг.7)

фигура 7

Ако отнесем тази схема към към символа на логото "dp", виждаме, че точката на смъртта е преобразувана от 2 точки, свързани помежду си с малка права отсечка. (фиг.8)

фигура 8

Вероятно тук смъртта е представена като възможност за развитие - отсечката, между 2 състояния - точките. Освен това в свещения символ от албума, двата кръга, изобразяващи физическия и духовния свят, не са един над друг (фиг.7), а балансирани на една височина и хоризонтално симетрични един спрямо друг. (фиг.8) Сигурно става въпрос за уравновесяване между това, което е долу и онова, което е горе, тоест съблюдава се закона "каквото горе, това и долу". 

     А ето какво казва за осмицата писателят езотерик Елеазар Хараш в интервю на тема "Тайната на числата": (източник 2)

Хараш: "Светът, в който живеем, това е числото (Казва Учителя) точно 26. Това е нашият свят. Това е 2+6=8. Числото 17, (което Питагор не го харесвал, защото не го е разбрал. Защото на нищо не се дели...) То е неделимо, казва Учителя, (Има се предвид Учителя Петър Дънов) защото е дълбоко независимо и божествено. Разбираш ли къде тълкува Учителя? Числото 17 е божествен принцип. 

Журналист: И двете числа 26 и 17 - сборът им е 8.

Хараш: Точно, да.

Журналист: Като погледнем, хоризонтално осмицата символизира безкрая. Означава ли, че Земята е от една страна безкрайното училище. 

Хараш: Осмицата, това е двоен кръг, разделен кръг. Кръгът е на две. Неединната нула. И освен това, това е число на двойната дисциплина. Числото 8 е много строго число, много силно, на дисциплина, ако искаш да излезеш от двойния кръг. 

Журналист: А можем ли да продължим, че осмицата символизира, двата кръга символизират два свята - единият долу, другият горе. 

Хараш: Да, това което е горе, става това, което е долу. Ако човек живее божествено, долният кръг ще се осмисли, ще се съединят тези кръгове и ще станат 0. (изт.2) (20:05-29:43)

    Относно интервюто с писателя Елеазар Хараш, искам да допълня, че нулата, която се образува при съединяване на двата кръга е валидна и постижима също за сложно съставената крива на символа, бележещ траекторията на пътуващия кораб с музикантите от Дийп Пърпъл. 

   Също съм на мнение, че житейски, в съвсем личен план, членовете на групата са хора със съхранени и култивирани ценности. Затова, тук на Земята, във физическия свят, музикантите са създали уникално и стойностно изкуство. То е част от културата на духа и осмисля не само общата им съдба в рок групата, а също индивидуалния живот на всеки от тях по отделно. Според мен, чрез високото качество на своето изкуство Дийп Пърпъл са успели да съединят двете нули на своята осмица  в единна нула и максимално са се доближили до божествения начин на живот. (Повече информация за нулата не като число, а като мистерия, може да прочетете в Точка 6 на това есе.) 
2. Послания в текста на песента.
    Нека първо обърнем внимание как е построен текста на песента "Неочакваното" и каква особеност има в неговата структура. Текстът се състои от 3 основни части, отделени една от друга в куплети. Всяка част носи определена информация, независима в своя смисъл (тоест тя не се нуждае от пояснение на своето съдържание в текста на другите части), но същевременно смисъла ѝ има отношение към смисловото съдържание в другите куплети, понеже и трите части на песента са посветени на една тема. Обаче всяка част разглежда различен аспект на темата. 
    Може да се каже, че визуално строежът на всеки от куплетите съответства на конкретна част от траекторията на пътуващия кораб във видеото на песента. 
    Първият куплет (виж текста на песента) представлява началото на пътя на кораба, обозначен с права линия. Вторият куплет съответства на свещения символ, съставен от сложна крива в средата на траекторията. И третият куплет има връзка с края, който също е права линия. 
       Относно духовното познание, траекторията на свещения символ на логото "dp" кореспондира на частите на песента. Причината е, че сюжетът на творбата има отношение не само към съдбата на група Дийп Пърпъл, а към стечението на живота на всеки отделен човек изобщо. Всички пълноценни хора, които са успели да формират адекватна ценностна система и правилен мироглед, действително минават през 3 основни етапа на съществуване. 
     В първия етап, като младеж, човек често се изкушава от страсти и грешки на младостта, заради недостиг на житейски опит. В песента това обстоятелство е отразено чрез думите: "...изкушавайки ме с насладата, която пренесе." Затова не е трудно неопитен младеж да бъде притеглен от злото: "И тогава дяволът взе ръката ми и каза: Ела с мен!" На тази първа част от човешкото житие, казахме, че съответства права траектория. Тогава животът е по-праволинеен, младият човек е склонен по-инертно да следва случващото се, без да се противопоставя особено. 
     Интересен като траектория и житейско послание е свещеният символ (фиг.2), който отбелязахме, че съвпада със средната част на текста. Символът олицетворява изпитание свише, което рано или късно получават всички хора, стремящи се към добродетелност. Именно изпитанията в живота са най-подходящите условия за пробуждане на човешкото съзнание или за повишаване нивото на свръхосъзнатост при вече пробудените души. Условията на трудности и страдания са благоприятни, защото те най-силно подтикват хората да се ориентират към духовен и високо морален живот. 
     В текста на "Неочакваното", моментът непосредствено преди духовно пробуждане е илюстриран чрез строфите: 
"Там аз сънувах, докато съм буден,
достигайки нещо в небето,
но неспособен да контролирам това трепетно чувство."
     След като човек вече се е пробудил за стойността на духовната реалност, той се стреми към безгрешност, а ако въпреки волята си допусне грешка - съжалява, щом я осъзнае. Ето защо в песента умело е подбрана строфата: "Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно." Цитираната строфа намеква, че само будният дух се стреми към съвършенство. 
    Озадачаващо в средната част на текста е следното обстоятелство: защо отново дявол се свързва с човешката съдба, когато бдителността на човека  трябва да се изостри, понеже "нещо би могъл" да види. 
    Аз си обяснявам тази специфика в идеята на сюжета, с факта, че човек става по-добър и повече се пробужда, когато е подложен на изпитания. Щастливите хора обикновено се радват на своето щастие, дори приспиват бдителността си, понеже живеят леко и без сътресения. 
    Човешките добродетели се изпитват и каляват посредством болка и тъга, затова злите сили са тези, които задействат душата да се пробуди. Ето защо дяволът има привилегията да повдигне тъмната завеса на духовна слепота с недомлъвките: "Нещо би могъл да видиш."
    Вече стана ясно, че умение да виждат със силата на своето съзнание, притежават пробудените в духовен аспект хора. 
     Също уточнихме, че на втория куплет от песента съответства символът на логото "dp", изобразен като сложна траектория на кораба с музикантите от Дийп Пърпъл.    Действително животът на всеки простосмъртен се усложнява, ако е съпътстван от трудности и страдания. За да се оцелее, трябва да се търсят начини за преодоляване на проблемите. Ако човек търси изход, като следва волята Божия и нравствените принципи (и не поставя като приоритет лични прищевки), той преодолява моралната деградация и постига в собственото си битие максимата "каквото долу, това и горе". Причината е, че сам със своето благородно поведение, той си създава допълнителни добри условия, които му се дават свише като житейски ситуации и го подпомагат да води божествен живот тук в земните условия. Тогава двата кръга в изображението на свещения символ (фиг.1) се уравновесяват, понеже земния живот на мъдрия човек се отъждествява с духовния живот в Рая. На Земята този човек постига Небесния Рай. 
    Пак отбелязвам, че в сложно съставената крива на логото "dp", освен два балансирани кръга - на земния и на небесния живот, имаме критична отсечка между две точки. (фиг.8) Тази отсечка схващам като необходимо изпитание, което Бог праща на хората. Нейните две точки са състояния на радост и тъга. Чрез  критичната отсечка се проверява дали добрата част от човечеството може да преодолее изпитанието и да превърне земния си живот в божестен. Тези, които постигнат божествения живот, наново се раждат в духа, а останалите продължават да живеят живота в плътта. При живеещите по Бога, двата кръга - на земен и божествен живот не само постигат баланс, а дори се сливат един в друг. Получава се, така нареченият в езотеричното познание, единен кръг на единната нула. Земни човеци, постигнали божествен живот в единния кръг на единната нула са посветените, адептите, мировите учители на човечеството, светците и всички мъдри и истинни хора, служещи на светлината. Обикновено те носят силен импулс да допринасят за благото на цялото човечество. Всички останали са обикновени простосмъртни, които живеят, за да допринасят за личното си благополучие и удоволствие предимно в материята, защото я схващат като цялото битие. Те често деградират в илюзорно съществуване, защото на практика Айнщайн доказа, че материя няма, а има различна степен на кондензирана енергия в природата, която нашите груби физически сетива възприемат като твърдина. За да може читателят да си изясни по-подробно отношението на нулата (като мистерия) спрямо човешкия живот, нека да прочете Точка 6 от настоящото изследване. 
     Стигаме до последната трета част от текста на "Неочакваното". Казахме, че на третия куплет отново съответства правата траектория в пътя на кораба и в свещения символ на логото. В третата част от песента лирическият герой е вече пробуден и осъзнат. Но той все още има колебания в себе си по кой път да поеме - на доброто ли, защото е правилния или на злото, защото е лесния. За героя, този момент е съпроводен от страх, поради извършени в миналото и вероятни за бъдещето прегрешения. Затова, смея да твърдя, че любовта към Бога, се предхожда от страха към Бога. Човек дори вече да е устремен към светлината, все още изпитва страх от Божия гняв, защото тепърва в своите благородни намерения и прояви, ще долавя и осмисля милостта и благодатта Божии. Ето защо, намирам за уместни строфите: "И затъмнението беше някъде от другата страна, но аз бях от страната на страха." Героят е преодолял тъмнината и злото, но все още му предстои да се избави от собствения си страх. 
     След това, милостта свише се проявява, като изпраща на героя от песента светъл ангел. Той отнема страха и насочва човека в правилна посока. "И тогава един ангел пое ръката ми и рече: "Ела с Мен!"
      Наистина, когато човек е в сложна житейска ситуация и проблемът в собствената съдба е "невъзможен за разплитане", за миг от Бога идва помощно решение и като че ли тази беда сама се разрешава. 
      Третата част от песента е отново права линия, защото  в нея се разказва как на помощ идва мъдро същество от Небесата, което в миг решава житейската задача. Ангелът с лекота пренася страдащия върху плещите си през съдбоносните изпитания. Вероятно след случилото се приключение, лирическият герой отново е готов да продължи спокойно живота си.
    След като разгледахме цялостно текста на песента "Неочакваното", мисля да обърна по-специално внимание на някои строфи в него. Те са особени с това, че съдържат силен намек за нещо, без да дават точна информаци.
      В първия куплет текстът започва със строфите: 
"Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон
или смъртната целувка на Юда в нощта,..."
     Нека първо да изясним какво представлява "проклятието на Тутанкамон". Историята за това проклятие започва след 1922 г., когато е отворен храмът на Тутанкамон. Твърди се, че причина за проклятието е информация, записана в стенописите на храма. След отварянето му, започва скоропостижна масова смърт за учени и работници, които са се занимавали с този обект. (изт.3)
     За целувката, с която Юда предава Христос, сме чували всички. Затова не е нужно разяснение. 
       Относно въпроса: "Защо песента започва с тези строфи?", можем да отговорим, че разковничето се намира във фразата: "не беше съвсем заради". Тези думи, макар да не звучат особено конкретно, имат ярък подтекст. Според мен те целят да кажат, че всичко, което се случва в живота на хората не е заради по-раншни случки, събития, обстоятелства, хора от миналото на света и не е заради това, че всички те са подействали решаващо за настоящите събития в днешно време. А съществува един промисъл свише, който направлява съдбите на всички нас, направлява и събитията в световен мащаб. Окултистите го наричат Божествен план. Този план на Бога е изначален, непроменлив. Независимо от желанията и намеренията  на хората, този план диктува условията и обстоятелствата на световната сцена. Той винаги се осъществява, защото е пряко въплъщение на волята Божия. А тя е неотменна и неизменна. 
    С тази информация, намекната в първите строфи на песента, текстописецът иска да ни каже, че за всеки, Бог е определил точен план, конкретен жизнен път, който трябва да бъде извървян. Иначе човек се спъва в развитието си. Той може прераждания наред да се лута по собствени пътечки, да мисли, че живота му се определя от куп случайни и хаотични обстоятелства или че зависи изцяло от него как ще си устрои съдбата, да отрича съществуването на висша сила в света. Но рано или късно, в някое поредно прераждане, всеки започва да схваща, че животът не е зависим от произволни събития и постъпки на други хора, живели преди него. Тогава човек спира да се противопоставя на силата на провидението и на волята свише, придобива търпение и смирение пред волята на Бога, развива добродетелите си и започва да служи на светлината и истината в света по начина, по който Бог е определил индивидуално за него. 
      Друга строфа в текста на "Неочакваното", която ми направи особено впечатление е: "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар." Наистина, когато съзнанието на човек още не е пробудено, той има усещането, че живее като в сън. И особено, ако животът му се струва тежък (понеже непробудените хора са по-лениви), на него този сън наяве, може да му заприлича на кошмар. 
      Озадачава ме мисълта защо лирическият герой "никога" не узнава какво се е случило с кошмара. Може би, когато човек се обърне към доброто, той не само се отказва от злото, той забравя всяко зло. Затова строфата "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.", аз тълкувам, освен като сън наяве, и като мисълта: "Завинаги забравих злото." 
     А следващата строфа: "Всичко потъмня в онзи...ден.", вероятно е моментът на най-гъст мрак, миг преди да се зазори. 
3. Послания във видеоклипа на песента.

снимка 3

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

   В началото на клипа кораб, на който свири бандата Дийп Пърпъл пътешества в океана на полюса. Този кораб се направлява от фронтмена Иън Гилън. Той винаги е бил водещо представително лице на групата.

снимка 4

Иън Гилън

     Сезонът е зимен, а и на полюсите не би могъл да бъде друг. Зимата не е само символ на умиращата природа. Този сезон се свързва още с чистота, заради белотата си; с импулс за ново начало; за съживяване на природата и предстоящо плодородие. Естествено зимните условия, в които се намира корабът, са трудни за придвижване - той плава в леда. Но членовете на рок групата са упорити и готови да изминат предстоящата дестинация, независимо от студа и поледицата. Бавно, но сигурно корабът се движи по своя път. Роджър Глоувър е на борда и следи пътя с далекоглед. Зад гърба му вляво се намира Книгата на Талиесин. Зрителят на клипа се пита: "Каква е тази книга?" Това е свещен средновековен ръкописен текст, който съдържа поезия. Най-ранните стихове са от X век. А Талиесин е името на поета. (изт.4)
     Кадърът с Талиесин във видеото подсказва, че групата се вдъхновява и създава творчеството си, като черпи идеи от древни източници на познанието. 

    После пред далекогледа на Глоувър се появява огромен айсберг, върху който е изсечен барелеф с образите на музикантите в групата. 

снимка 5

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

Това е препратка към албума "Ин Рок" на Дийп Пърпъл, чиято обложка е с подобен барелеф. Но за мен има и друго, по-дълбоко значение, че когато човек добие широка популярност, той трябва да внимава да не се превърне в идол за масите в стремежа да запази славата. Тогава той е склонен да пренебрегва или да поставя на втори план качественото изкуство, което създава. В подобна ситуация талантът може да се окаже клопка, в която човек страда от свръх его и мания за величие, "тъпче" на едно място и не може да се развива като творец. Славата е капан на суетността, която като айсберг може да помете кораба извън неговата благоприятна съдба.

    След това в небето се появява огнено кълбо като комета. Тя запалва огън върху леда. Според мен тази визуална метафора има отношение към два от големите хитове на групата - "Fireball", който се превежда като "Огнено кълбо" и "Smoke on the Water" с превод "Дим над водата". Същевременно в текста на песента се изпълнява средния куплет, според който: 

"Там аз сънувах, докато съм буден,

достигайки нещо в небето."

     При наличие вече на известно кариерно развитие, група Дийп Пърпъл започва да се обнадеждава. В клипа ледът под кораба се пропуква и започва плаване по вода, което много улеснява придвижването. Изпод пропукания лед излитат розови балончета. Сигурно всичи в групата са добили увереност и са сложили "розовите очила" по отношение на предстоящото бъдеще. 

     Изведнъж хоризонтът притъмнява, появяват се гръм и мълнии. Музиката на песента илюстрира случващото се като става по-експресивна, с по-силно хард рок звучене, макар че запазва своята мелодичност. В небето настъпва буря. Бушуват гръмотевици. Зрителят обаче вижда, че нищо от ужасяващия пейзаж не е в състояние да навреди на спокойно плаващия кораб. Сякаш необикновена сила бди над него. Вероятно това е визуалното представяне на кошмара, за който в текста на песента се казва: 

"Никога не узнах какво се случи с моя кошмар. 

Всичко потъмня в онзи августовски ден."

   Странно е също, че в текста става въпрос за август месец през лятото, а клипът ни показва зимен пейзаж на полюса. Може би това е част от манпулациите на подсъзнателно ниво, които ще срещнем и по-нататък в клипа. Фактически, на Северния полюс и през август обстановката е студ, сняг и поледица. 

    Въпреки разразилата се буря, музикантите на кораба са мобилизирани и несмутими. Те проявяват твърдост и остават силно концентрирани в изпълнението на своята музика, а корабът продължава да пътува. 

    От бурята светлината от свещи в каютата изгасва. В същия момент, на небето се появява пегас, обвит в торнадо. (сн.6)

снимка 6

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

     За уточнение - "пегас" е "митичен крилат кон", който доставя гръм и мълнии за Зевс. Самата дума "пегас" означава "извор". Крилатият кон се свързва още "с култа и планината на музите, затова след древността става символ на поетическо вдъхновение". (изт.5)

     Появата на пегас с торнадо в клипа и информацията, която пояснява неговото значение, ме навеждат на мисълта, че група Дийп Пърпъл, черпи своето вдъхновение, най-вече от бурите и сблъсъците в живота; трудностите са най-голямата муза в живота на тази рок банда. Тя твори с размах, но не заради безоблачното си съществуване. Светлината и озарението в идеите идват от преживени неуредици и сътресения, с които музикантите са принудени да си опонират в тяхната съдба. 

    Тази особеност в биографията на Дийп Пърпъл, не е изключение, валидно само за тази група. Всички творци, създаващи изкуство, което скандализира времето, в което живеем, имат сходна съдба. Но просветленото съзнание не може да се затъмни от злото. Такова съзнание черпи сили и се вдъхновява от успешно преодолените препятствия по пътя. То не роптае, а приема трудните моменти, защото те са дар, благодарение на който душата се калява в издръжливост и добротворство. Посветените таланти са светлина сами за себе си. Затова в най-трудните моменти, те създават най-хубавите песни. Ролята на пегас в торнадо е роля на висш вдъхновител за Дийп Пърпъл. 

      Докато торнадото вилнее над кораба, но не може да го порази, нито да спре свиренето на музикантите, прозорецът в каютата на Гилън светва. Той е успял пак да запали свещите. 

     За кратко в кадър се появява чаша, върху която има отпечатък от червило. Силната буря събаря чашата, но не се дава кадър, в който тя да се чупи. Озадачена съм за смисъла на кадъра с чашата. Не мисля, че идеята е свързана с конкретна жена. Според мен тази чаша символизира граал. Но не граалът в най-общ смисъл, а онази част от неговото значение, която е свързана с женската енергия. Можем да разсъждаваме и по-практично: граалът като символ на женствеността и муза за част от песните на групата. Никой от група Дийп Пърпъл не е бил погубен от женската енергия, а само вдъхновяван от нея, затова чашата пада, но не виждаме тя да се чупи. 

     В езотеричен смисъл, тази падаща чаша, може да се свърже с падението на жената в райската градина, принизената женска енергия, унизената и омаловажена женственост при налагането на патриархата, подценяването ролята на жената и експлоатирането ѝ в съвременното общество. Всичко това рефлектира като деградиращо и изопачено отношение спряко любовта. Като качество на женската енергия, любовта често ни се представя като наивно, безполезно чувство в душата, което само разстройва "желязната" логика на здравия разум (понеже умът е привилегия на мъжкото начало).

     В края на динамичния музикален мотив с хард звучене, на фона на притъмнялото небе, се появява вариант на логото на Дийп Пърпъл - с дракони. (сн.7) Върху него също може да се разсъждава обстойно, но аз само ще маркирам основни неща, за да не се отдалечавам прекалено от темата на настоящото есе. 

снимка 7

вариант на логото на група "Дийп Пърпъл" с дракони

   В този вариант, логото "dp" е съчетано с два спираловидно завити един в друг дракони. Драконите въплъщават аристократичните династии по света. Аристокрацията съдържа чистото ДНК на народите, защото има чист рептилски (змийски) ген, без маймунски гени с каквито е обременено обикновеното население. Заради змийския си ген, кръвта на аристокрацията е богата на цинк и той създава синьо-лилав оттенък - "синя" кръв. Чистото ДНК на всеки народ се пази и предава от висшата аристокрация. Но каква е причината Дийп Пърпъл да се обвързват толкова с аристократизма, за мен остава загадка. Вероятно има връзка с възвишените идеи в тайното знание, които групата ползва в творчеството си. А главен пазител на тези идеи са просветените и посветени висши аристократи. Възможно е между членовете на групата да има такива с аристократично потекло, но за мен това е малко вероятно. 

    Защо ли драконите в логото са два? Според окултната наука, с числото 2 се бележи женското начало. Две също е число на дуалността и дуалистичните духовни учения, които разглеждат света в неговите противоположности: добро - зло, светлина - тъмнина... Дълбоко виолетов е цветът на водата в най-дълбоките места на океана. И това може да е метафора на задълбоченото познание и символизма в творчеството на бандата. А нейното име в превод означава "Дълбоко виолетово". 

      След като логото на групата с драконите се появява, тези дракони със своята огнена паст прогонват злата буря. Само в един миг тя изчезва и се появява северното сияние, характерно за полюсите на Земята. Динамичният хард рок мотив, подкрепен с вируозното соло на китариста Стив Морс, се сменя с много нежен, успокояващ музикален фрагмент с космическо звучене. Постига се красив ефект от съчетанието между тази космическа музика и багрите на северното сияние. Този красив и романтичен момент в песента има за цел да ни подскаже, че след всяка победа над злото, има момент на особено усещане за удовлетвореност и блага радост. Може би подобни обстоятелства не само в живота на артистите, но и в живота на обикновения народ, осмислят съществуването, карат хората да се чувстват пълноценни и им даряват щастие. 

     По време на звучащата нежна мелодия се пее "Ела с мен!". 

     Изведнъж, като чрез магия, корабът бива заменен с кучешки впряг. Този впряг се направлява от ангел в женски пол. Като по чудо кучешкият впряг, превозващ музикантите от безначалното начало се оказва в безкрайния край и траекторията от сложно съставена крива е преодоляна, без да е нужно да бъде измината. Това се случва във времетраенето 4:16-4:18 от видеоклипа на песента "Неочакваното". 

     Какво е посланието, което искат да ни внушат чрез тази "магия"? Трудностите, които всички преживяваме са имагинерни величини. Те са плод на нашето субективно мислене и не бива да ни отклоняват от пътя на духовното ни развитие. Свише на нас ни се дават нужните условия, които да събудят у нас порив да правим добро и да развием нашите добродетели. Поради ограничеността на човешкото мислене, ние приемаме тези благодатни условия, създадени в полза на духовната ни еволюция като мъчнотии, страдания, проблеми, сложни ситуации, лоши врагове. Всички тези негативни неща са илюзия на нашето въображение, зад която стои волята на Бог; Той ни подтиква да бъдем дейни в полза на истината и да станем по-добри хора. Бог винаги намира начин да ни провокира да вървим напред в правилната за нас житейска посока. Границата между добро и зло съществува само в нашето съзнание, защото тези две сили се ползват от единен Бог. Когато Той не може да ни накара да се развиваме в добри условия, прибягва до неблагоприятни и трудни ситуации, защото само те могат да ни смирят, за да изпълняваме волята Му.

     Интересен е въпросът, защо ангелът, който направлява кучешкия впряг за превозването на музикантите, е жена. Мисля, че тази особеност е свързана със съзидателната сила на възраждащата се женска енергия в зазоряването на новата епоха на светлина и просвета. Мировите Учители на планетата казват за тази епоха, че в нея ще се установи матриархат, но не като надмощие на жената над мъжа, а като баланс в енергиите между мъжкото и женското начало; ще бъдат компенсирани всички липси, породени от прекаляването с патриархалните ценности и принизяването ролята на жената в обществото на старата епоха. 

     Но да се върнем към песента. Продължава космическото звучене на нежния музикален фрагмент. То внася у слушателя усещане за вечност и безпределност. В същия момент ангелът жена отвежда група Дийп Пърпъл пред ледена планина. 

снимка 8

музикантите от Дийп Пърпъл пред ледената планина

   В тази планина се появява врата. Над вратата има семпла арка като символ на чистото непорочно женско начало. Двама от членовете на групата влизат през вратата. Пред тях се появява пророк, който си служи със стъклено кълбо. Мисля, че тези двама са Дон Еъри (пианист) и Роджър Глоувър (бас китара), но не съм убедена. А дали ангелът в женски образ и магът със стъклената топка не са различни превъплъщения на едно и също лице?

       Моето мнение относно тези кадри е следното: всички музиканти в групата са посветени. Но двама от тях са с висше посвещение от най-висока степен, наречена висш маг. Сигурно става въпрос за членове от тайния Орден на Сион, който е водещото тайно общество в света днес. Предполагам, че тези посветени са илюминати. Илюминатството в наши дни е надстройка на масонството. А кадрите във видеото подсказват, че двамата посветени са част от тайните кръгове, а едновременно с това са и част от Дийп Пърпъл. Тоест двете дейности при тях двамата са взаимодопълващи се. Мисля, че с дейността си в ордена на тайното знание, те двамата изключително много допринасят за прозорливостта в идеите и цялото творчество на бандата. 

       След тези кадри, видеото продължава със спокойно плаване на кораба и неговите "пътници" в желаната дестинация. Двамата посветени са на палубата и наблюдават пътя през далекогледите си. Възможно е наблюдението с далекоглед в случая, да символизира идеята, че ние не сме свикнали да възприемаме света през собствените си очи, а сме приучени винаги да ползваме като протези - далекогледи, медии, стереотипи в обществото и т. н. Допълвам също, че този символ - гледане света през далекоглед, е запазена марка на илюминати. 

     В следващ кадър посветеният Роджър Глоувър вижда през далекогледа си плувец по бански, който се гмурва в ледените води, като скача от ръба на айсберг. Тази информация е възприемчива за зрението и подсъзнанието, защото имаме плувец, място от което да скочи и дълбока вода. Но съзнанието ни реагира отрицателно на тази информация, защото започва да мисли и си спомня допълнително, заучено преди знание, което се противопоставя на видяното. Климатът на полюса е убийствено студен и плувецът няма как да оживее по бански, особено ако се гмурне в Ледовития океан. 

    Според мен тази част от клипа е "закачка" от страна на групата. Целта е на емпирично равнище да ни покажат, че голяма част от нашето мислене и съзнателност са формирани не от самите нас, а от външни източници като образователна система, медии, литература, религия... Всички тези източници работят в полза на обществената система, но тя не е създадена за полза на човека, а за да го зароби. Затова тези източници предимно ни насаждат и манипулират какво и как да мислим. Те не изграждат у нас умения за разсъждаване и правилен изказ, а чрез пропаганда ни налагат готови разсъждения и шаблонни изрази от речта. 

     Следва "закачка" от групата в лицето на другия посветен - Дон Еъри. През своя далекоглед, той наблюдава прилично облечен джентълмен, който стои на брега и се оглежда във водите на океана. Интересното в този кадър е, че реалният човек е деформиран - вълнообразен, а неговото отражение във водата има правилна форма и не е изкривено от вълнообразната повърхност. Тази "закачка" ни показва, че хората във физическия свят са склонни да схващат материалното като реално, а духовното - като илюзорно отражение на материалната реалност. Истината обаче е съвсем противоположна, понеже съществува духовна реалност и материалният свят е нейно илюзорно отражение, което ние трябва да виждаме с грубите си физически сетива, за да добием представа за истинските неща в духовния свят. В кадъра на видеото, изкривеният образ символизира изопаченото до примитивизъм човешко съзнание на хората с материални интереси, за които нравствеността не е ценност, а фантазия за наивници. Подобни хора изопачават законите, които действат във Вселената, защото грубо ги нарушават, понеже не само че не ги познават, а дори отричат съществуването им.

       Пътуващият кораб на рок група Дийп Пърпъл е устремен към хоризонта. На кораба е изписана годината на създаване на групата 1968. Краят на бандата не е известен, затова е означен с 19?! В поредния кадър звездите на небето изписват "?!", защото краят на всеки и всичко се предопределя от звездите и техните съзвездия. Никой не знае, кога ще настъпи неговия край, само провидението добре помни това.

       В края на видеоклипа група Дийп Пърпъл продължава своя път към хоризонта на изгряващ нов ден. 

       В коментар под видеоклипа на песента "Неочакваното" открих публикация, която показва всеки кадър от видеото на кой албум от творческия път на група Дийп Пърпъл отговаря. Мисля, че тази информация е интригуваща. Затова я цитирам:

"Albums references:

- 0:42 Mandrake Root/Shades of Deep Purple - 0:46 The Book Of Taliesyn - 1:13 In Rock - 1:24 Fireball (It also makes reference as it's Gillan who's looking at it because he stated that it's his favorite album) - 1:37 Smoke On The Water/Machine Head - 1:48 Who Do We Think We Are - 2:07 Burn - 2:52 Stormbringer (I got goosebumps here lol) - 3:25 Come Taste The Band - 3:36 Perfect Strangers/The Battle Rages On - 3:59 I don't have a clue of who's this girl. (EDIT: She's Anya, the Spirit of Freedom. Clearly a reference about Blackmore's departure) - 4:31 The House Of Blue Light - 4:37 Slaves & Masters - 4:58 Purpendicular - 5:01 Abandon - 5:07 Bananas - 5:09 Rapture of the Deep - 5:19 Now What?! - 5:50 inFinite"

4. Послания в музиката на песента. 

       В експозицията на музикалната композиция на песента "Неочакваното" се прокрадват тонове на загадъчност, трагичност и мистериозност в синхрон. Въвежда се соло китарата. Нейното звучене е подкрепено от умерената ритмичност на ударни инструменти. С навлизането на ударните, започва изпяването на първия куплет от текста. Китаристът Стив Морс е заел водеща позиция, високо до мачтата на кораба и от там изпълнява своето соло. (сн.9)

снимка 9

Стив Морс в изпълнение на соло китара

    Всъщност не само в музиката на тази песен, а в цялото творчество на група "Дийп Пърпъл", солата на китаристите винаги са били водещи, дори емблематични за идейността на композициите. 

      След изпяването на втория куплет, музикалният ритъм се учестява и става експресивен. Започва динамичен хард рок фрагмент с много интензивни ударни. Навлиза вариативна динамична втвърдена музикална част, която е мелодично аранжирана. Тази красива мелодия изцяло е заслуга на Стив Морс. 

    След по-хард мотива, вече казахме по-горе, настъпва "отрезвяващ" момент с много нежна, дори романтична музика. Аз я определям като космическа, защото като я слушам, добивам представа за нещо възвишено, благодатно, прекрасно, хармонично. Това звучене ме зарежда с ведрост, радост, бодрост. То силно контрастира на предходния хард рок фрагмент, колкото и мелодичен да е той.

      Започва лирично изпълнение на пиано, а на фона му, много мелодично, с по-голяма трайност на такта се разпява фразата "Ела с мен!" В същия момент, във видеото, ангелът махва с ръка, за да направлява кучешкия впряг с музикантите. Нежната романтична част от музиката попада непосредствено преди изпяването на третия куплет от текста. Точно тогава се осъществява духовната трансформация, при която обикновения човек окончателно се обръща към доброто, напълно е пробудил съзнанието си и добива силен импулс да следва светлината. Непосредствено с изпълнението на този куплет, започва повторение на музиката, която звучи в началото на песента. Когато обаче мелодията и аранжиментът стигнат до втвърдения хард рок фрагмент, прозвучават само интензивните ударни инструменти и песента свършва. 

      Според мен еднаквото звучене на началото и края на музиката в "Неочакваното", отговаря на еднаквите прави линии в началото и края на пътя на кораба. А средният музикален мотив е доста вариативен, с импровизации, които съответстват на сложната крива на логото "dp". (фиг.1)

5. Послания в името на песента и името на албума.

      Тази песен на рок група Дийп Пърпъл е озаглавена "The Surprising" ("Неочакваното"). Думата "surprising" е производна на друга англоезична дума - "surprise" ("изненада"). Затова "The Surprising" може да се превежда като "неочакваното", "изненадващото". Според мен също изборът на това заглавие е намек, че в началото на кариерата си, групата не е очаквала да постигне толкова голям и мащабен успех в световен план. 

     Но името "Неочакваното" е свързано и със съдбата на обикновените хора. Причината е, че всеки човешки живот протича индивидуално и уникално, понеже е изпълнен с множество неочаквани събития. 

      Албумът, от който е песента "Неочакваното", се казва "inFinite" ("инФънит"). Интерес представлява начинът на записване на думата - заглавната буква е малка, а третата по ред буква е главна. По принцип "infinite" означава "безкраен", "безграничен", "безкрайност", "Космос". Но аз съм на мнение, че главната буква "F" по средата на думата, има роля да раздели думата на две образуващи я по-малки думи. Получава се "in finite" или преведено на наш език "на края", "в края". Появява се възможност за противоречива и парадоксална интерпретация на смисъла: "На края на безкрайността." И действително в свещения символ на логото "dp", безкрайната траектория (фиг.4) е заменена от свещен символ (фиг.1), който включва и цикличност. Затова началото и края на този символ са условни и безгранични. 

6. Нулата като мистерия. Някои тайни за числата.

      Тази точка от есето почти изцяло съдържа цитирани чужди мисли. Но реших да я включа като заключителна по отношение на разглежданата тема, защото допълва и пояснява информацията и моите разсъждения в предходните точки в изследването на песента "Неочакваното". Всички цитирани пасажи от тази точка са взети от интервюто "Тайната на числата" с Елеазар Хараш. (изт.2)

"Числата са преди буквите. Някога Бог е нямал име, а число - Първият." (3:06-3:12)

"Нулата превъзхожда числата.Това е Абсолютът - нечислото. Той не може да се побере никъде. Ограничава се, става единица - Абсолютът става Бог. Нулата превъзхожда числата, Единицата ги ръководи..., двойката ги обучава." (3:17-3:38)

     Относно този цитат, да си припомним цифрата на осмицата и знака за безкрайност. Казахме, че това са 2 окръжности - едната представлява физическия свят, а другата - духовния. Когато тези 2 окръжности се балансират, те се сливат в една и неединната нула се превръща в единна нула - 1 окръжност. При тази единствена окръжност, постигаща единната нула, земният живот се е трансформирал в божествен живот. Постигаме живота на Абсолюта или абсолютната пълнота. Затова хората, които следват божествения живот, усещат едно разширение, заради неограничеността на Абсолюта. Те са в единната нула и се чувстват напълно цялостни и удовлетворени.

"Който е в единицата, има безсмъртни чувства. (Казахме, че това е любовта.) Нулата превъзхожда безсмъртието, превъзхожда тайната на живота, превъзхожда единството, превъзхожда даже Истината. Нулата е нещо много. Тя осмисля всичко, но е извън." (3:58-4:14)

     Вероятно затова хората, които живеят божествено и са максимално приближени до Абсолюта, продължават да осмислят живота си като остават всред светските хора и не се изолират от случващото се в света. Но животът на тези посветени не е светски, а божествен и те не са от света, а извън него - от духовността са. 

Журналист: "Аз много пъти съм се възхищавал на това как съвременните учени се смущават от нулата, защото на практика нулата съдържа всички числа в себе си."

Хараш: "Обаче тя осмисля. Като застане зад единицата става 10 - пълнота. Тя дава смисъл. Превъзхожда началото, защото тя е безначална. Нулата превъзхожда всичко. Тя е над живота. И Учителя (Има предвид Петър Дънов.) казва: "Бог е началото, но преди Него е нулата - безначалието." Ние не познаваме Безпределния, даже и Той не ни познава, Той е толкова вглъбен в Себе си... Работа на Бога е да ни познава, негова част." И Учителя казва: "Нулата е нищото, неопределената реалност, а единицата е слизане, ограничение, проявяване и определя някаква реалност, която пак е несътворена." Бог е несътворен, а нулата е неведома. Това е разликата. Не се води с никого, надраства всичко, там е върховното съвършенство. Бог е единен, Бог е любов, а там говорим за съвършенство." (4:15-5:25) 

     С оглед на този цитат, добавям моите разсъждения: Нулата е пасив от безпределна енергия, която при ограничаването си (примерно в числото 1), се активира и проявява. Колкото по високо като числово множество е ограничението, толкова по-мащабно проявление наблюдаваме.  Ако я ограничим само до 1 - имаме точка. Но от тази точка можем да създадем всякаква фигура. Ако ограничим нулата до 4 - имаме точки, които образуват квадрат. Но от този квадрат не можем да построим всякаква фигура, а куб и производни на куба, защото имаме по-голямо ограничение. 

"Само Бог познава нулата и само Той може да влиза в тази мистерия. Христос и Сатана не могат да влизат в Абсолюта. Те могат да влизат в Бога и чрез Бога... "Безсмъртието произлиза от единицата", казва Учителя. Тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Всички разумни същества се движат по права линия, съединяват се и образуват единицата - единството. Правата линия е Истината. Има и крива линия, която води в Истината, но само мъдрец може да върви по крива линия. Мъдрецът знае, той се движи с тайни намерения по друг път, той умее. Той знае законите, по които може да оправи кривата линия, да се освободи от слабостите. Мъдрецът може да излекува кривата линия." (5:40-6:34)

      Ако приемем ангелът (във видеоклипа на песента "Неочакваното") за мъдрец, то кадрите с времетраене (4:00-4:20), са подходящ пример, прекрасно онагледяващ този цитат.

"Числото е чудо. То смята, то движи, то планира, обяснява, направлява. Това е така, защото същества са станали числа." (6:44-6:52)

"Древността е родила числото 1 и с това е задвижила живота. Докато самата 0, самата древност - тя си остава отвъд живота. Тя не се ограничава, защото животът е ограничение. Нулата е велика нероденост. Тя е преди всичко, тя е преди алфа и омега. Там няма начало. Но ако реши, тя може да постави начало, но тя пак остава извън началото. Нулата не е число. Тя е състояние на нищото. И тук няма никакво зло, никакво добро. Тук не може да правиш добро. Тук е безпределност и истина." (7:17-7:50) 

     

"Ако ти си изгубил единицата, ти си изгубил истинското знание и това вече си е гибел." (8:32-8:36)

    Ако Бог е Едно, човек загубил единицата, е загубил Бога. Да загубиш единицата, също тълкувам да загубиш умението си да бъдеш единен както вътре в себе си, така и единен с другите хора при реализиране на някаква идея, тоест да не умееш да си продуктивен като част от цялото, сформирано от всички хора.

"Всички числа са произлезли от нечислото - нулата. Нулата е мистерия, никога не е число. Единицата е първото движение на нулата. Тя е слязла в древния хаос, да му предаде порядък, да го направи Космос и Вселена. Тук не участва нулата - тя е безпределност върховна. Нулата е скрита в единицата - част от нея и затова няма друг Бог освен Абсолюта." (10:24-10:49)

   Има се предвид, че Абсолютът (нулата) като се движи, се ограничава във времето и пространството и става Бог (единица). Бог е създал ред от хаоса. Макар че самият Той е несътворен, Той може да твори и е създал живите организми, Вселената и всичко в нея. Абсолютът присъства в Бога, скрит е в Него. Бог е част от Абсолюта.

"Учителя казва: "Числото 1 може да променя всички други числа, тоест всички други същества, ако се слее и влезе в тях." (13:34-13:42)

  Аз тълкувам, че Бог като Първият (като единица), може да променя всички свои творения, влизайки в тях и сливайки се с тях.

"Единицата или Първото число - Бог, е също нещо грандиозно, но тук тръгва вече произходът. Тук е началото на съществата, от тук е слязъл и потопът - могъщият поток на силата Божия. Тук е скрит интензивният огън на вулканите. Тук е скрита стихията на любовта, защото Бог е стихия в любовта. От тук, на пречистените е дадено да осъзнаят скритата сила на словото. Тук в Единицата е гласът, който управлява всички стихии. Те са произлезли от Него, те са ограничения. Тук е словото, което свети в себе си...докато в нулата сияе безмълвието. Всяко число е отделено от единицата, за  да може да се развива самостоятелно и да стане своето узряване, своята божественост. Единицата е връх. Това е постижение на чистото съзнание. Това е неизменният свят на човека, подвига на човека...андрогина. Тук е цялостта. Когато нулата е слязла в единицата, случило се е великото движение. Неподвижността - тя е върховен покой и тя е скрита динамика. Изглежда на неподвижност, но това е толкова голяма динамика! Както човекът на покоя - ти можеш да мислиш, че той е в дълбок покой, а той има покой, защото има тайна динамика, с която може да се справи с всичко. Той е стихия. Затова е в покой, защото това е нещо овладяно. Такова нещо е неподвижността...Когато единицата се завръща в нулата, в мистерията си, тук тя вече е съсвършеното число, което е без движение - великата неподвижност. Нулата става неподвижна. (17:57-19:55)

      И този цитат можем да онагледим с пример от видеото на песента "Неочакваното". Нека зрителят си спомни всички кадри с разразилата се буря. В този момент всички музиканти на кораба са дълбоко вглъбени в изпълнението на своята музика. Те свирят съвсем спокойни и не обръщат никакво внимание на гръмотевиците и мълниите. Не са ли постигнали пълно овладяване на собствената си съдба, останали единни в своята цялост, недосегаеми за всички трудности и изпитания. А не е ли рок група Дийп Пърпъл стихия, способна да устои пред всички предизвикателства на своето време?

Използвани източници:

1. Везнева, М. Потопът е нужен преход от 5-а към 6-а раса, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=RbGDFoO4xsk&t=1578s

2. Хараш, Ел. Тайната на числата, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=AGDWMEpjuUw&t=1206s

3. Проклятието на Тутанкамон, Съновник.бг, сайт

4. Книга Талиесина, Википедия (рус.)

5. Пегас, Уикипедия

Всички снимки и фиг. 6 са от Инернет.

Фигури 1-5, 7, 8 са лични.