ЖЕНА

Моето женско сърце

е точен пясъчен часовник - 

показател, който отмерва 

всяка песъчинка

в пулса на времето

и запечатва отражението 

на всеки вик,

            смях,

            тъга,

          болка,

     разпътие,

    по-силна жажда 
    с всяко дихание!

ОБИЧ

(Хайку)

Две тела,

сплетени в тъма,

в нощ гореща,

в закъсняла среща,

в спомен от сълза

за обич

в пролетта на любовта.

РОДИТЕЛ ИЛИ НЕ

"Родителите са като очите - единият е лявото, а другият - дясното. Ако изгубиш едно от тях, зрението ти намалява. А ако изгубиш и двете, ставаш сляп!..."

    Според Учителя Петър Дънов, лявата част на човешкото тяло е женска, дясната част - мъжка. А според мен, сърцето се намира в лявата женска половина на тялото, където е Любовта. Понеже мъжкото начало е Разумно и дейно, то ръката и кракът, с които предприемаме, действаме и творим в света, се намират в дясната половина на тялото. (Изключение правят левичарите.) Лявата част на тялото и лицето е по-фина; дясната част е малко по-силна, едра, с по-развита мускулатура. Макар че изявяваме в себе си само единия от половете, лявата и дясната част на нашето тяло отговарят на съответен пол - женски и мъжки. Тоест ние носим и двата пола в себе си, обаче активно се проявява само единият от тях. Затова и двамата родители на човека са Едно свързано и неразривно Цяло. Двамата родители - майката и бащата заедно формират човека, който създава, възпитава, отглежда и гради личността на детето. В този непрекъснат и дълъг възпитателен процес, родителите непрекъснато се допълват помежду си, за да е възможно най-съвършен човекът, който те образуват. 

  

    Ето защо дете без един родител е дете с разполовена и наполовина открадната душа. Нужно ли е да обяснявам какво е дете без нито един родител? А можете ли да си представите душевния смут и объркаността на дете с двама родители от еднакъв пол, както е при всички хомосексуални двойки?

  

    В заключение бих изтъкнала, че желанието да имаш дете на бива да се превръща в моментна егоистична прищявка. Детето не е вещ, необходима да запълни празнотата на човешки живот, препълнен с комплекси за малоценност. Детето е красив подарък от съдбата, чийто бладороден смисъл неговите родители трябва да преоткрият и внесат в света, като се уповават на пълноценността и цялостността на собствения си живот. Затова бъдете родители, адекватни на потребностите в крехкия детски живот!

    Всевишният Аллах казва: И от милосърдие спуснѝ за тях крилото на смирението и кажи: "Господи мой, помилвай ги както и те ме отгледаха от малък." Сура 17-24

СКРИТИ ПОСЛАНИЯ на JOHN LENNON в IMAGINE

"Много хора идват и гледат, гледат. Други идват и... виждат."

Дава Тенцинг, шерп

Преди да прочетете статията, е желателно да гледате видеоклипа на песента Imagine на John Lennon във VBOX7 на адрес:  

http://vbox7.com/play:06b66fef63 

В началото на песента Джон и Йоко вървят заедно, хванати за ръце. Мъжкото и женското начало са заедно в Пътя на Живота. Йоко е облечена в бяла рокля, покрита с черна дреха, защото светлостта на женствеността е покрита с мрак. Сърцето на мъжкото начало е тъмно. Мъжкото начало покровителства женското, като нежно го прегръща. 

     Джон и Йоко заедно стигат пред бяла къща. Тя е бяла, защото символизира Светлината. Нека разгледаме по-подробно какво символизира този Бял Дом. Белият Дом е символ на Цялото Човешко Сърце. Това е общото сърце на двама влюбени - мъж и жена, слели сърцата си в Едно. 

    Отвън архитектурата на Белия дом е с прави линии. Това е мъжката част на сърцето. Тя съдържа прави линии, съответстващи на твърдия мъжки принцип, който внася Разума в света. Той е огрян от деня, защото е Светъл. Мъжката половина на Сърцето е отвън в Дома, тоест мъжкото начало е външно, покровителстващо вътрешното. На физическо ниво този принцип се проявява с външни мъжки гениталии.

Да проследим какво се случва в това Цяло Сърце, изградено от душите на двамата влюбени. Отвътре жената е бяла. Тъмнината на мъжа също е започнала да се покрива с бяло. В началото белотата на стаята вътре в женствеността е покрита с мрак. Понеже женствеността е красива, в нея звучи музика. Но тази музика се излъчва от твърдия принцип. Най-вероятно с това Джон Ленън иска да каже, че КРАСОТАТА НА ЛЮБИМАТА СЕ ПРОЯВЯВА, КОГАТО НЕЙНАТА КРАСОТА СЕ ПРЕОТКРИЕ ОТ ЛЮБИМИЯ. Затова докато Джон преоткрива Йоко чрез неговата музика в нейната половина на сърцето, мракът започва да напуска стаята и тя побелява. Пасивността на жената се проявява като активност: Йоко маха завесите и отваря вратите, за да влезе Светлият Ден; вътрешността на Сърцето се осветява. Тук искам да вметна, че вероятно ЖЕНАТА Е ПРОВОДНИК НА СВЕТЛИНАТА В СВЕТА. Затова жената е светла. (Пример е Библейската притча, в която Луцифер в образа на змия, дава забранения плод на Ева - женското начало.) Светлината на Знанието се провожда от Женствеността. 

   В този клип виждаме едно активно женско начало, което е проводник на Светлото Творчество на мъжкото начало. Йоко, жената, осветява стаята за зрителя, за да може той да види какво се случва вътре в Сърцето. По този начин СВЕТЛИНАТА ДОБИВА СМИСЪЛ. (Учителя Петър Дънов казва, че Новата Шеста Раса на Светлината ще настъпи, когато приключи Ерата на Рибите и настъпи Ерата на Водолея - сега. Тогава ще настъпи матриархат.) Може би матриархат е идеята за активната женственост в този клип.

 След като пълнотата на Сърцето е осветена отвън и отвътре, женското начало тихо се слива с мъжкото, като сяда до него. Тогава Йоко със своята усмивка внася мекия принцип в твърдостта на мъжкия. РАЗУМ И ЛЮБОВ СЕ СЛИВАТ, за да постигнат идеална душевна хармония: очите на двамата влюбени се срещат, погледите им се сливат един с друг; ВСЕКИ ВИЖДА СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ В ОЧИТЕ НА ЛЮБИМИЯ. Мъжът и жената РАЗМЕНЯТ СЪРЦАТА СИ, СЪРЦЕТО НА ЕДИНИЯ ЖИВЕЕ В СЪРЦЕТО НА ДРУГИЯ. Постига се пълна хармония в Любовта. Осъществява се неразривна връзка между МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО НАЧАЛО, ДЕЙСТВАЩИ СЛЕТИ В СВЕТА.

  Ако трябва да изобразим само с един единствен символ описаното по-горе СЛИВАНЕ НА РАЗУМА С ЛЮБОВТА, ще използваме СОЛОМОНОВ ПЕЧАТ. Този печат символизира МЪДРОСТТА. Той представлява 2 равностранни триъгълника наложени един върху друг. Единият триъгълник е с върха нагоре - Слънце или МЪЖКО НАЧАЛО, СИМВОЛИЗИРАЩО ЕВОЛЮЦИЯТА. Другият триъгълник е с върха надолу - Земя или ЖЕНСКО НАЧАЛО СИМВОЛИЗИРАЩО ИНВОЛЮЦИЯТА. 


  Отвън на входа на вратата на Светлия Дом, Джон и Йоко заедно застават пред следния надпис: THERE IS NOT HERE. ("Това не е тук.") Аз тълкувам този надпис като послание, че НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО СЕ СЛУЧВА ВЪТРЕ В ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ - вътре в Бялата Стая, вътре в жената. Затова тя носи ЖИВОТА вътре в себе си и е призвана да ражда деца. Ето защо ЖЕНСТВЕНОСТТА Е СВЕЩЕНА.

В края на оригиналния чернобял клип Джон и Йоко не се целуват, (както е представено в оцветената и преработена версия). Те само се поглеждат в очите. Предполагам, че по този начин, Ленън е искал да изобрази, че между мъжа и жената има хармония, когато се вглеждат един в друг, т. е. когато и двамата гледат в една посока.

Извод: ИСТИНСКА МЪДРОСТ СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ СЛИВАНЕ НА РАЗУМА С ЛЮБОВТА.

Послеслов: Тексът на песента не описва Новият Световен Ред, както желаят да ни убедят влиятелните конспиратори. Текстът на "Представи си" е описание на изобилния живот, който ще настъпи в Ерата на Водолея, (която вече тече) и ще бъде създаден от поколенията на Шестата раса, (деца, от която днес се раждат в света.) Според Учителя П. Дънов разцветът на тази нова цивилизация ще настъпи след приблизително 1000 години. 

ЦВЕТНО СЪБУЖДАНЕ

Ний игриви сме цветя
и обичаме меда.
Будим се на ранина

и шептим във утрина:

"Цвете, цвете, мило дете, 

с росна капка върху цвят,

събудѝ се в аромат!"

ИГРА НА ДУМИ (любовна скороговорка)

Звездна вечер, нощен час.
Аз те търся с зов за нас.

Този зов е за любов,

за любов е моя зов.

Звездна вечер, срещен час.

Аз те срещам с зов за нас.

ОСТАНИ

Ти за мене да дойдеш на среща,
аз със теб да остана до края,

преоткривайки Рая!

И желая в лицето ми нежно

пламък свят да запалиш накрая!

Остани в моя храм със надежда

за обич гореща в Безкрая! 

АБСТРАКЦИЯ

Смокинята е от Сълза сформена
и пие мляко в нея всеки плод.
Тя дава сянка на Девица Доверена,
за да се спусне в Пролетния Цвят.

МЪКИТЕ ХРИСТОВИ

"РЕЛИГИЯТА Е ЧАСТ ОТ ИДЕАЛА В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ." 

Е. Ренан  

  

   Антихристите и сатанистите "се държат като удавници за сламка" за теорията, че Христос не е умрял на кръста, а след като е слязъл от него, е живял до естествена смърт. Но смисълът на Христовото Разпятие не е в това Той непременно да предаде Богу дух там. Не са и физическите болки, които е понесъл. Смисълът на Неговото Разпване е ДУХОВЕН  и се съдържа в силната МЪКА, която е изпитал, заради жестокото отношение на хората към Него. По-задълбоченият смисъл от разпъването Му е, че в момента на най-голямото Му душевно страдание, Неговата кръв е потекла от физическото Му тяло и е попила в почвата. По този начин информацията от ДНК клетките на Спасителя е достигнала до Всичко Живо в природата. Освен това кръвта съдържа голямо количество вода. Водата, като стихия и един от четирите елемента в природата, е жива; тя е интелигентна и има памет. Молекулата на водата има свойството да отразява и помни "видяното" от самата нея. При различните видове информация, тази молекула образува различни кристали. (Повече за паметта на водата можете да прочетете в книгата "Посланията на водата", написана от Масару Емото.) 

   Дали Възкресението е нелепица? Възкресението е едно от тайнствата на Христос и има своето научно обяснение от езотериката чрез закона за "структуриране и деструктуриране на материята". Този закон се състои в това, че Иисус е възкръснал, защото е умеел да материализира - структурира енергията в материя и дематериализира - разгражда материята в енергия. Тази трансформация се е осъществила по следния начин:

"1. Деструктуриране (смърт): 

а) отделяне на етерното тяло от физическото; 

б) трансформиране на физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво. 

2. Извеждане на плазменото тяло извън гробницата. 

3. Живот в огненото тяло. 

4. Структуриране на ново физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси."

   До третия ден от смъртта клетките и тъканите на човешкия организъм пазят своята цялост и могат да бъдат възстановени. Спасителя възкръсва на третия ден от своята смърт.

   Способността да възкръсне доказва умението на Христос да ЖИВОТВОРИ, докато светът го убива. Причината, поради която всички се стремят към Неговата гибел в този момент, е "примитивизма и идолопоклонничеството" на човечеството в периода. Тази е и една от причините Иисус да слезе в материята. 

   Спорен е въпросът за Христовото възнесение. Има поддръжници на идеята, че след разпването си, Христос не е починал, а е продължил да живее и проповядва Своето учение до старини. Тъй като Църквата и повечето религиозни учения приемат Възнесението на Христос, нека разгледаме смисъла на това тайнство. Иисус се е възнесъл чрез своето плазмено тяло, в което се съдържали Неговият Дух и Душа. Издигането Си нагоре, Той е осъществил посредством завихряне на собственото си биополе в плазмата (огъня). Библията дава сведения, че се е качил на облак. Спорен е въпросът дали това действително е облак. Но е сигурно, че Той е достигнал конкретна среда, която да го приеме. Христос е оставил физическото си тяло на земята, като го е направил невидимо за хората. Като всички велики адепти, той е притежавал такова умение. (Повече за структурирането и деструктурирането на материята, както и за възкресението и възнесението на Христос, можете да прочетете в книгата "Дванайсетте тайнства на Христос" от Спас Мавров.)

   Физическото тяло на Божия Син се е разградило, Неговата ДНК информация е попаднала в почвата, а от нея във всичко живо и цялата природа. Ето защо ние съдържаме не само Христовата кръв, но и Неговата плът. Този факт намира символичен израз в Евхарестията, която е пряко завещана от Него на Църквата. Евхарестията е причастяване с хляб и вино, като символи съответно на плътта и кръвта Иисусови.

   Важно е, че същността на Божия Син се е запазила и ние трябва да я приемем, за да напредваме в духовната си еволюция. ДУШАТА НА ХРИСТОС В НАШИТЕ СЪРЦА - това също е част от Възкресението и Вечния Живот чрез Неговото Слово. 

   Христос дойде на Земята, за да изкупи грешката си, че поиска от Бог СВОБОДНА ВОЛЯ за хората. Затова докато Той беше жив, Бог даде свобода на хората. Благодарение на нея, те разпънаха Иисус на кръст. А чрез страданията си на кръста, Той се поучи от тази своя грешка, повдигна се, спаси човечеството от греха и свидетелства за Истината. Така чрез Божественото Учение, което Спасителя внесе в Света, Той успя да постави началото на Нова Религия на Свободната Воля. В никоя друга религия хората не са свободни да постъпват така, както те намерят за добре. Тази е основната причина Християнството да е най-еволюиралата световна религия до момента.

   Друга важна причина за нейната напредничавост е Христовият призив за Всеобща и Всеобхватна Любов: "Обичай ближния като себе си" - "Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание." (Дванайсетте тайнства на Христос, Сп. Мавров)

  Христос ни подари Божественото Учение, като предварително изкупи чрез кръвта си греховете на човечеството: Неговите Мъки са попаднали в гените на Всички нас. Сега, когато страдаме, нашата мъка се отразява в собствените ни гени, закодирали Мъките на Христос. Затова Страданията на Иисус са Наши Страдания. А когато страдаме, ние изкупваме собствените ни грехове.

   Това е на практика физическото обяснение за нашето Духовно Усъвършенстване. А някои хора мислят, че духовно развитие е да се превърнеш в "книжен плъх" и да се информираш до безкрай. В действителност НАШАТА ДУХОВНА ЕВОЛЮЦИЯ СЕ ОСНОВАВА НА НАШИЯ ЛИЧЕН ЖИТЕЙСКИ ОПИТ, МИСЛИТЕ, ПОСТЪПКИТЕ И ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НИ.  В заключение бих допълнила, че СТРАДАНИЯТА В НАШИЯ ЖИВОТ НИ КАРАТ ДА СЕ СМИРИМ, ЗАРАДИ БОЛКАТА, КОЯТО НИ ПРИЧИНЯВАТ. Затова НАШИТЕ МЪКИ СА ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНИ НА СОБСТВЕНИТЕ НИ ДУХОВНО РАЗВИТИЕ И НАПРЕДЪК. 

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЮДА

"Ние сме достатъчно религиозни, за да се мразим един друг, но не сме достатъчно вярващи, за да се обичаме."  Дж. Суифт
                                                                                                










     

   Бог казва да не съдим другите, защото ще бъдем съдени ние. 

   

   Предателството на Юда е послужило за духовното повдигане на Христос и оттам за повдигането на Човечеството. Така че, ако Юда не беше предал Исус, греховете ни нямаше да са изкупени. Ако Юда не беше предал Христос, Божественият план сигурно щеше да намери друг предател. Мисля, че на Христос Му е било предопределено разпятие, защото това е начинът Той да изкупи греховете ни. Постъпката на Юда трябва да ни послужи като материал, от който да се поучим как да не ставаме предатели. А ние хората възприемаме себе си за "безгрешни", започваме да съдим всички останали "грешни", вглеждаме се в "треските" в чуждите очи, а не виждаме "гредите" в своите. 

  

   Постъпката на Юда е още едно доказателство, че Злото е подчинено на Доброто и му служи. Това е още едно доказателство, че Зло в света няма. Всичко, което се случва, е за да станем по-добри. Колкото Христос ни е помогнал да изкупим греховете си, толкова и предателството на Юда е съдействало за това. Защото, ако не беше Юда, щеше ли да има Разпятие?

   

   Според мен, и Христос, и Юда имат заслуги за Повдигането на Човечеството. Христос е действал за това чрез Светлото Начало в Света. Юда е съдействал за това чрез Тъмното Начало в Света. Вселенски закон е Доброто и Злото съвместно да взаимодействат за повдигане на човеците; когато Злото спъва Доброто, то кара това Добро да положи усилия, за да върви напред.

  

    В нашия свят границата между Добро и Зло понякога е толкова размита и неразличима, че е трудно да се определи къде свършва Доброто и започва Злото. Зло е Юда да предаде Христос, зло е заради това предателство Христос да се мъчи на кръста, но всичкото това зло води до следното добро: чрез своите мъки Христос повдигна духовно себе си, а след това повдигна Човечеството. Затова Бог казва да не съдим, защото с "каквато мярка" мерим, "с такава" ще ни се отмери. 

  

    Всеки постъпва според духовното си ниво на развитие. И Юда е постъпил според своето ниво. Не можем да изискваме от хората да надскачат собственото си ниво и да ги съдим, че те не постъпили по начин, правилен според нас. За нас е правилно едно, за другия човек - друго. НЕ ВСИЧКИ ПРАВЕДНИ ПОСТЪПКИ ВОДЯТ ДО ДОБРО И НЕ ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ПОСТЪПКИ ВОДЯТ ДО ЗЛО. 

   

    ПРЕДАТЕЛИТЕ, КАКТО И ПРАВЕДНИТЕ ИМАТ СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА. А всичко, което се случва в света става, защото Бог го е допуснал. Във всяко наше действие има пръст Божият Промисъл. 

   Ако Бог не допуска нещо, то няма да се случи. БОГ Е ДОПУСНАЛ ЮДА ДА ПРЕДАДЕ ХРИСТОС. Затова АКО СЪДИМ ПОСТЪПКАТА НА ЮДА, ВСЪЩНОСТ СЪДИМ БОГ. 

   

    Да, Юда е грешник. Но грешната му постъпка доказва, че И ИЗВИСЯВАНЕТО, И ПАДЕНИЕТО СЛУЖАТ НА ДОБРОТО. Грехът на Юда спаси душата на Исус, а Исус спаси Човечеството. Идеята ми е, че ДЕЙНОСТИТЕ НА ЗЛОТО ПОВДИГАТ ДУХОМ ДОБРИТЕ ХОРА. Злото искаше да убие Исус, но вместо да го убие Го извиси във Вечен Живот. Ето колко е силно Доброто. 

   

    Ако официалните световни религии признаят, че чрез Юда Христос се повдигна, тогава няма ли цялата световна политика и всички религии да се обърнат с главата надолу?! Затова моето твърдение за ползата от предателството на Юда, е ОКУЛТНО ТВЪРДЕНИЕ и съм убедена, че противоречи на религиите и политиката. Защото ДО ДНЕС ВСИЧКИ РЕЛИГИИ В СВЕТА ДЕЙСТВАТ КАТО НАКАЗВАТ И ОСЪЖДАТ ЗЛОТО. По този начин самите те нарушават Божия закон, според който не бива да осъждаме постъпките на другите. 

   

    Според Окултните Учения СВЕТЪТ ЩЕ СЕ ОПРАВИ, КОГАТО ЗАПОЧНЕМ ДА НАГРАЖДАВАМЕ И ПООЩРЯВАМЕ ДОБРОТО, ВМЕСТО ДА СЪДИМ ЗЛОТО. НАГРАДАТА ПРИТЕЖАВА ГОЛЯМА МОРАЛНА СИЛА И ПОДКРЕПА. А ние какво правим: в постъпките си постоянно разпъваме Христос, а в мислите си непрекъснато разпъваме Юда. Може би последиците в нашия живот могат да са коренно различни, ако в нашите постъпки непрестанно награждаваме Христос като вършим само добрини.

  

     Още в миналото, ако хората бяха дали награда на Христос за Божествената Мъдрост в Неговото Учение, тогава Юда нямаше как да го предаде. Юда нямаше да падне. Ние хората никак не умеем да СПАСЯВАМЕ БЛИЖНИЯ КАТО МУ ПОМАГАМЕ И ПРИЛАГАМЕ ДОБРОТО. Ето затова Бог допусна Злото да спаси душата на Христос. Законът е такъв: КАКВОТО И ЗЛО ДА ПРАВИ ЗЛОТО, ТО ВИНАГИ СЕ ОБРЪЩА В ДОБРО. Това е така, защото БОГ Е ТВОРЕЦ НА ВСИЧКО И ВСИЧКИ, създал е даже Юда. 

ПРЕДДВЕРИЕТО В ДАНТЕВИЯ "АД"

"Разбирането е отразена светлина на творчеството."  

                                       Вильо дьо Лил-Адан

   В началото на своето художествено произведение "Ад", Данте Алигиери запознава читателя с една особена категория осъдени души - тези от преддверието на Ада. Самият Данте пояснява в произведението си, че те са духове, които нямат място нито в Ада, нито в Рая. Причината е, че тези души както не са съгрешили в земния си живот, така и не са направили нито една добрина.

"Прогна ги Бог от Небесата ясни,
но и самият пъкъл ги не ще,
защо не са били и в злото страстни."

   Дали мястото на преддверието в пъкъла е само плод на предположение и авторова фантазия на Данте? Не е ли тази художествена ситуация плод на мъдро Дантево прозрение и пророкуване за съществуваща реалност, която наистина се намира между Горе и Долу, между Рая и Ада - в едно Адско преддверие, където не царуват нито Животът, нито Смъртта.

"Надежда нямат те за смърт,
кат сянка техният живот минава."

   Според официалната литературна критика, анализирала Дантевия "Ад", поетът е поставил в преддверието на пъкъла души, "които са мислели само за себе си, били са равнодушни към всичко, живели са без "позор и хвалба", като сянка е протекъл живота им, спомен не са оставили след смъртта си". Критиците тълкуват, че Данте пише "с презрение" за тези духове, претърпели неуспех и в извисяването, и в падението. Според него човек трябва да бъде "не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност", защото " делата украсяват човека". Аз приемам този литературен анализ и съм съгласна, че когато у човек липсват дела, у него липсват постъпки, които да го повдигнат или да го подхлъзнат.
  Обаче тези тълкувания за преддверието на Ада не дават достатъчно задълбочена представа каква е причината хората, обрекли себе си на бездействие да са нито грешни, нито праведни. Защо след като не са сторили зло, не ги искат в Рая? Защо след като не са направили добро, не ги допускат в Ада?
    Нека да "разчупим" парадигмата на Християнската религия, за да проведем окултен прочит на представената от поета ситуация. Целта е да се опитаме да постигнем по-задълбочена представа за символа, който носи думата "преддверие" в това произведение, както и да определим смисъла на този символ в Ада като реалност; също в човешкото битие не само на земния живот, но и след физическата смърт - в отвъдния живот.
   Според мен, от окултна гледна точка думата "преддверие" в творбата символизира ДУХОВЕН ЗАСТОЙ. Защо хората, непосветени ни в Зло, ни в Добро са в застой? Ще отговорим на този въпрос след като разясним каузите на душите, посветени в Добро и каузите на душите, посветени в Зло.
   За всички ни е ясно, че добрият човек е добронамерен. Той излъчва и приема Любов. Поел по Светлата пътека на Духовното Извисяване, той се стреми да се прояви чрез своята същност в собственото си Съвършенство като част от Цялостта на Бога. Човекът на Любовта е Светъл, той познава и прилага изначалния закон на Целокупната Вселена: "Всички сме Едно и Един е Всички." Добрият е в Духовен Прогрес като напредва целеустремено и непрекъснато. Такъв човек няма как да е в духовно неразвитие или в застой, защото непрекъснато се извисява в своя духовен напредък.
   А какво е положението на адептите на Злото? И последовател на Мрака не се става лесно. За целта трябва да си способен да причиняваш толкова дълбоки мъка и страдание на обикновените хора, че да разтърсваш техния вътрешен мир; да пробождаш сърцата им до кръв; да изпепеляваш човешката същност с най-жарък огън, от който чрез нетърпима болка черните въглени в помрачените души да изкристализират в диамантено съвършенство. Диамантената душа блести със Светлината на Слънцето и поема по Светлия Друм на Радостта, като нищо не е в състояние да я завърне в Мрака.
   Ето какво правят образцовите тъмни адепти - те превръщат нашите овъглени души в диаманти с Блясък, отразил Светлината. Поради тази причина Бог е създал Злото - чрез него Доброто се въздига. Когато някой върши зло, този който страда от причиненото зло, чрез страданията си напредва духовно. Затова на практика Зло в света не съществува. То е илюзия на ограниченото човешко съзнание. Всичкото Зло, което се случва е в услуга на Доброто. Сатана е подчинен на Бог. Черните Адепти са подвластни на Белите Ангели. Дейността на Тъмните ложи се превръща в благоприятни последствия за Белите братства.
  Ако трябва да обобщим казаното по-горе виждаме, че Злото е обречено да повдига и градира Доброто. Следователно лошите хора също не са в духовен застой. И те правят стъпки, макар да крачат назад и да падат все повече и повече. Но когато Злото пада, тогава Доброто се повдига. От споделената информация става ясно, че и Адът, и Раят са обречени на движение. Душите в Рая вървят напред, а душите в Ада отстъпват назад. Но и тези от Рая, и тези от Ада имат посока на движение, цел, направление. Нито за райските, нито за адските души е възможен застой.
   Да спреш на едно място, да се застоиш духовно - означава да нямаш цел, нито посока, нито направление, нито движение. Оставаш неподвижен, защото не знаеш накъде искаш да вървиш. Тогава не си способен да извършиш добро дело, за да повдигнеш себе си. Тогава не си способен и да се проявиш силно в злото, толкова че някой друг да го заболи достатъчно силно и в страданието, което той изпитва да се повдигне. Ето защо душите в преддверието на Ада не са мъртви, но не са живи; не са зли, но не са добри. Проявяват се като ДУШИ НА БЕЗЛИЧНОСТТА, АПАТИЯТА, РАВНОДУШИЕТО, утвърждават се като ДУШИ НА НИЩОТО. НИЧИИ ДУШИ.
   Може би от днес повече ще се замислям да не оставам безлична в моя живот. И понеже как протича собственият ми живот зависи само от мен, аз избирам място в Рая. Но ако не успея да заслужа Рая, за нищо на света не искам да попадна в застоя на адовото преддверие. Защото сетивата ми усещат, че ДА ПРЕБИВАВАШ В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ДУХОВНИЯ ЗАСТОЙ ОЗНАЧАВА ДА ОСТАНЕШ В ЗАБРАВА. А настоящият живот на всеки от нас придобива смисъл, когато след смъртта ни все още си спомнят за нас. Тогава споменът за нашето приключило земно съществуване бие в пулса на поне едно сърце.

P. S. Приживе Данте Алигиери е бил смятан за луд, защото е твърдял, че всичко, което е написал в "Божествена комедия" не е плод на неговото въображение, а наистина го е видял.

ВЪЗДИГАНЕ

Мракът във живота ми е пепел.

Замени го избуяла ръж.

Слънце пее в цветовете й,

то въздига ме на шир и длъж!

ЦВЕТЛИНА

Не разплаквай залеза по здрач

с бури във очите нажалени.

На тъга обречен е не заникът,

а души човешки в мъката пленени.

Не упреквай ангел в утринта

за бедите хора сполетели,

а в палитра изсипи росата!

Нарисувай във сълза дъгата

и в усмивка превърни тъгата!